Офицери, участвали във въоръжена съпротива срещу комунистическия режим
Широко разпространена е тезата, че българите не са оказали съпротива на комунистическия метеж и наложения от него под съветските щикове тоталитарен режим. През последното десетилетие излязоха доста факти, които категорично опровергават тази заблуда. От първите дни след 9 септември 1944г., чак до края на 50-те години на територията на страната се провеждат стотици акции на въоръжени групи, които се конфронтират с комунистическата власт. Явлението, известно като “Горянско движение” обединява няколко типа прояви с различен произход и характер. Още в края на 40-те години ораганизирани групи навлизат в България от Гърция с цел разузнаване и създаване на агентурна мрежа. При кампанията по отнемане на земята от населението, т.нар. “колективизация” в началото на 50-те години, стотици ограбени земеделски стопани – предимно селяни излизат в гората и образуват отреди, които се сражават с комунистите. Оттук идва общото название Горяни. Горянството добива характера на гражданска война – мощни горянски чети действат в Сливенско, Трънско и Пиринския край. Някои от сраженията траят по няколко денонощия, като в смазването на съпротивата се включват танкове, артилерия и авиация. Такъв е случаят с горяните в Сливенско, които сформират въстаническа армия (по думите на радио “Горянин” )0т над 150 човека, срещу които в продължение на няколко денонощия се сражават няколко (версиите варират между 3 и 13) хиляди редовни военни части. Допълнителен повод за въоръжена съпротива дава безродната политика на комунистите по насилственото създаване на т.нар. “Македонска нация” . Стотици български патриоти, които отказват да се пишат македонци минават в нелегалност и започват да нападат органите на държавната администрация. Част от тях имат конспиративен опит в структурите на ВМРО. От Гърция предава радио “Горянин”, което насърчава съпротивата. Смята се, че общия брой на горяните е над 2000 души, а помагачите в създадената от тях мрежа – над 8000. В различни периоди действат над 160 чети, 28 от които са многобройни, а 52 – съставени от емигранти, преминаващи нелегално границата.
Повечето горяни загиват, оцелелите прекарват десетки години в комунистическите затвори и концлагери.
Горянското движение е съпротива на притиснатото от насилие и грабеж население. В същото време организираните въоръжени групи, които навлизат от Гърция / Турция, нерядко с подкрепата на чужди държави (САЩ, Франция, Югославия) влизат в сражение с редови наборни войници, които нямат никаква вина за комунистическата власт. Тези невинни момчета, изпълняващи устава, както и самите диверсанти загиват в братоубийствена война, без да допринесат за падането на омразния про-съветски режим. Дори напротив – дават повод за изкуствена героика и пропаганда.
Горяните и горянското движение са много широко явление, което се нуждае от отделно, подробно изследване. Ние ще се ограничим с тясната тема на нашия сайт – офицерския корпус. Ще съберем тук данни за български офицери – участници в горянското движение и въоръжената съпротива срещу комунистическия режим. Трябва да направим изричното уточнение, че нелегалната борба не е масово явление сред офицерския корпус. В горянските чети се включват предимно офицери, които вече имат издадени смъртни присъди и са поставени в безизходица. Кадровите офицери в редиците на горяните са единици (според един доклад на ДС от 1951г., сред 1800-те “бандити” регистрирани в страната, бившите “царски” офицери наброяват 38 души. За сравнение: земеделците в четите са 422-ма) . Доста повече се запасните офицери (цивилни граждани, завършили ШЗО и като такива притежаващи военновременен офицерски чин), но като цяло тяхната мотивация е по-скоро свързана с колективизацията и ТКЗС. Като цяло свикналите на дисциплина и законов ред офицери остават по-скоро настрана от акциите. “Помощта” на чужди държави влиза в остро противоречие с войнската клетва и това допълнително отслабва мотивацията за участие в събитията. Това не пречи именно те – офицерите да са най-потърпевши от поредицата скалъпени процеси за “шпионаж” и “диверсия” завършили с екзекуции и дълги присъди. Познати са много случаи на офицери, загинали при опит да преминат границата и да избягат от страната, за да се спасят от преследване. Когато биват открити, те влизат в престрелка с граничарите, използвайли личното си оръжие. Тази стрелба е по-скоро лична самоотбрана, отколкото организирана въоръжена съпротива.
.
Полковник Стойно Цветков Бачийски – София, Пирински отряд на Герасим Тодоров в Пиринския край 1948.
Подполковник Димитър Кузманов Цветков – София, Пирински отряд на Герасим Тодоров, 1948
Полковник Райчо Райчев – горянин, емигрант в Гърция, а после в САЩ, създава “Български запасни офицери в изгнание”
о.з. подпоручик Ангел Стефанов Иванов – Асеновградска нелегална организация “Национален християнски кръст” – 1947
о.з. подпоручик Никола Георгиев – “Чета на смъртта” – Асеновград – Първомай – Пловдив.
о.з. подпоручик Христо Бузов – Асеновградска нелегална организация “Национален християнски кръст” – 1947
Поручик Никола Моисеев Кацаров – Пирдопска чета, 1947
Поручик (о.з.) Цветко Моисеев Кацаров – Пирдопска чета, 1947
Кап. (о.з.) Иван Георгиев Диловски – Пирдопска чета, 1947
пор. Ганчо Ганчев – Пирдопска чета, 1947
пор. Петко Емануилов – Пирдопска чета, 1947
пор. Кирил Ангелов – Пирдопска чета, 1947
оф. Борис Харалампиев Петрунов – Пирдопска чета, 1947
фелдф. школник Петър Радев – Пловдив – Смолян 1944
сан.подоф. Христо Караянков – Пловдив – Смолян 1944
Майор Никола Радославов Мутафчиев – “Български противоболшевишки легион на народното спасение” – от Гърция 1946-1949, военен лагер “Лаврион”
полк. Иван Гологанов – “Български противоболшевишки легион на народното спасение” – от Гърция 1946-1949
поручик – авиатор Маню Коев Попов – “Български противоболшевишки легион на народното спасение” – от Гърция 1946-1949
поручик Димитър Теофилов Чалъков – 65-ти випуск. Преминава в Гърция през 1950 и в следващите 8 години многократно влиза в страната. През 1958 заминава за САЩ
подпоручик Драгия Нанев Драгиев (65 в) – през 1949 изчезва при опит да премине границата
подпоручик Митко Ангелов Попдимитров (65 в) – през 1949 изчезва при опит да премине границата
поручик Георги Андреев Аврамчев (64в) през 1964 при опит за бягство със самолет е свален край В.Търново
поручик Кирил Петронов (64 в) През 1950 минава границара с Гърция, през 1951 е спуснат с парашут При Якоруда с цел създаване на мрежа за съпротива. Заловен, осъден и екзекутиран през 1952г. В процеса е обинен и съвипускника му Димитър Хр. Буков, който получава 8-годишна присъда.
о.з. подпоручик Мирко Петров Тодоров – Николапетковист от Варненско – 1948
поручик Илия Митев Радев – Варна, 1948
Иван Костов Ковачев – Варна, възпитаник на ВМНВУ
о.з. подпоручик Атанас Иванов Баталов – с. Каравелово, Пловдивско 1950
о.з. подпоручик Борислав Иванов Атанасов – 1948 бяга в Гърция, от лагера “Хаджи Кириякос” до Пирея многократно влиза в България. 1953 става секретар на Ив. Михайлов (ВМРО), 1962 се установява в САЩ, а после в Канада.
о.з. летец Иван Монов – командир на чета , действала в район Банкя – Годеч-Монтана
о.з. подпоручик Благой Златански – Българско съпротивително движение (БСД) – 1950
о.з. полковник Георги Сотиров Мотикаров – зам. к-р на Нелегална патриотична организация (НПО) в брезнишкоя край – 1948
о.з. подпоручик Иван Лазаров – чета в Кърджали – 1945
о.з. поручик Илия Минев – той не вдига оръжие срещу властта, но я провокира с всички възможни мирни средства. Прекарва 33 – години в концлагери и затвори, което го превръща в най-дълго лежалия политически затворник в Европа. Създател и вдъхновител на Независимото дружество за защита правата на човека, обявил гладна стачка срещу комунистическия режим и .. .победил.
