Орденната система
Канцелария на българските ордени
Канцлерът на ордените на работното си място
Орденната система на Третата българска монархия е сред най-младите в Европа. Прави чест на първите ни владетели, князете Александър и Фердинанд, че в първите десетилетия на младото княжество не само наваксват липсата на традиция, но и създават едни от най-красивите ордени на стария континент. Статутът на българските ордени и коректното им управление от Канцеларията на ордените поддържа високия престиж на държавните ни отличия до 1944г.
Нещо повече – в условията на липсваща аристокрация, престижните отличия стават единствения видим белег на принадлежност към националния елит. В европейската държавна практика получаването на орден от монарха дава статут на наследствен благородник. Самото понятие кавалер всъщност означава рицар. В британската монархия, получените лични отличия се изписват като съкращения след титлите и името на отличения и задължително присъстват в официалните обръщения. В европейските монархии статута на ордените дава на кавалерите различни спецаиални привилегии, освен тези, произтичащи от принадлежността към аристорацията. Някои от тях са доста интересни: задължение да поддържа поне 2-ма прислужници, позволение да ползва карета с 4 коня, (недопустимо за редовите аристократи извън владетелския дом), забрана за телесни наказания и физически арест, освобождаване от клетва в съда (доколкото се предполага, че думата на кавалера е достатъчна), освобождаване от някои данъци и налози, право на участие в избора на дворянски делегати, право на потомците да се обучават в специални училища и др.
В българската наградна система специални права дава най-старият и почетен орден „За храброст”. Той се различава от останалите отличия в наградната система по няколко признака. „За храброст” е единственият Военен орден и като такъв се дава само за конкретни заслуги на бойното поле. „За Храброст” не може да бъде получен в мирно време, по симпатия или за „цялостни заслуги”. В предложението за награждаване винаги се посочва конкретното събитие, което разкрива награденият като храбрец. По този начин, отличието остава в голяма степен независимо от политическата конюнктура партизанщина, връзкарство и нагаждачество, които обикновено рушат авторитета на наградната система а понякога, както е в наши дни я превръщат в тъжна гротеска.
Всеки който носи на гърдите си орден „за храброст” е герой. Орденът се дава само на офицери. За подофицери и войници има метален знак „кръст за храброст”, който е причислен към ордена. Орденът „за храброст” се носи задължително и винаги. Висшите офицери, кавалери на ордена имат право и след излизането от действителна служба да носят парадна униформа в тържествени случаи, като се ползват от чинопочитание като действащи офицери. Всеки военен, войник или офицер е длъжен да отдава чест на кавалерите на ордена. Този орден може да бъде носен и на цивилен костюм.
Синовете на кавалери на ордена „За храброст” влизат с предимство във Военното на Негово Величество училище – за тях е отделена квота от 10% от всеки випуск. Разбира се, кандидатът трябва да покрие базовите изисквания за прием в училището.
При смъртта си, кавалерите на ордена имат право на държавно военно погребение с почетна войскова част и гроб, осигурен от държавата. Висшите офицери – кавалери имат право да изминат последния си път върху оръдеен лафет, покрити с националното знаме, а върху паметника им може да се изобрази знака на ордена.
Любопитно е, че някои привилегии на ордена не бяха напълно премахнати дори по времето на комунизма – симвплична надбавка към ветеранската пенсия, право на безплатно пътуване в градския и железопътния транспорт, посещение във военни лечебни заведения, музеи и др.
Специалният статут на най-престижния български орден го доближава до средновековните рицарски монашески ордени – превръща го в общество от ограничен брой отличени. Този най-уважаван кръг от българското войнство има своя институция – Обществото на кавалерите на ордена „За храброст”. Негов наследник в днешно време е „Съюзът на възпитаниците на ВНВУ”
Въпреки категоричната забрана, наложена от Берлинския договор за съществуването на всякакъв вид благороднически титли и отличия, в чл. 59 на Търновската конституцията се предвижда създаването на “един знак за действително отличие във време на война и само за военни лица”. Военният орден “За храброст” е първият български орден. Учреден е от княз Александър т на 1 януари 1880 г. В княжеския указ се казва, че отличието е създадено, за да се възнаградят заслугите на лица, които са се отличили във войната (Руско-турската война 1877-1878 г) До абдикацията си княз Александър създава още два ордена – “Св. Александър” на името на Св. Александър Невски и орденът “За заслуга”. За учредяването им князът използва времето на суспендиране на Конституцията.
Доизграждането на монархическата наградна система е дело на княз Фердинанд. Ордените се утвърждават с рескрипт на владетеля до канцлера на българските ордени, тъй като реално България няма право на ордени до обявяването на Независимостта през 1908 г. За първи път орденът “Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий” е утвърден със специален закон, който е гласуван от ХIV обикновено народно събрание през 1910 г. С делата по учредяването и удостояването с ордени се занимава Канцеларията на българските ордени, създадена по подобие на европейските Капитули на ордени. Владетелят е Велик магистър на ордена, той има правото и по свой избор да награждава български и чужди граждани.
В статута на всеки орден се определя кой е неговият Велик магистър. Определят се степените на ордена, а някой степени са допълнително разделени на класове. Общото правило е, че за да се получи по-висока степен на ордена, трябва преди това награденият да е получил по-ниската степен (или равностойна по ранг степен на друг орден) и да я е носил определен минимум от време. Определени степени на ордена се присъждат само на лица, имащи дадено военно звание или държавен ранг. За ордените, които се дават за конкретен принос, е възможно дадено лице да получи втори път една и съща степен на орден (в случай, че не е изминал минималния срок за по-висока степен, или лицето няма изискуемият военен чин за нея). В тези случаи върху орденския знак има два кръстосани меча. Когато лицето има няколко степени от даден орден, носи се старшата степен, като над знака, под короната или лентата се поставят два кръстосани меча, а отличието е известно като „с мечове”. Някои степени могат да се дават с или без някои допълнителни елементи – корона, мечове, лавров венец, брилянти и т.н.
Всеки орден има своя лента с определена форма и цвят. Най-висша е т.нар. „Военна лента” – небесносинята лента на ордена „За Храброст” Във време на война, всички останали ордени могат да се дават на военна лента, пренебрегвайки техните ленти.
Освен ордените, в наградната система има и медали. Някои от тях, като войнишкия кръст „За храброст” и медала „За заслуга” са приобщени към орден и се дават на неговата лента. Има и възпоминателни знаци, които се дават най-често за някакво събитие, на преките участници или присъствали на него.
Третия вид отличия са наградните знаци. Те се дават за конкретно деяние – спасяване на знаме, спасяване на ранен и др. или за прослужени години – за 10 / 20 години непрекъсната служба.
За владетелите като Велики магистри на ордена се правят инсигнии – уникати, които понякога се отклоняват от статута – имат различни нестандартни елементи – скъпоценни камъни, вензели, „мъртвешки глави” и др.
Ще разгледаме отличията по старшинството им в орденната система, което не съвпада с последователността на тяхното създаване. Екипът на Дворцова свита не претендира за изчерпателност и дълбоки познания по темата. Ако някой колега фалерист открие съществени грешки, ще бъдем благодарни да ни съобщи.
*
Ордени:
Орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий”
Военен орден „За храброст”
Княжеский орден „Св Александър”
Народен орден „За гражданска заслуга”
Народен орден „За военна заслуга”
Орден „За заслуга”
*
Наградни медали и знаци:
Медал “За наука и изкуство”
Знак „За спасяване не знаме”
Знак „ За 20 /10 години отлична служба”
Медал „За насърчение към человеколюбие”
Медал „За заслуга”
Медал „За человеколюбие”
Медал „За спасяване на погибающи”
Знак „Самарянка” на Царица Елеонора
*
Възпоменателни медали:
За участие в Сръбско-българската война 1885
Кръст за възшествието на Княз Фердинанд I 1887
Кръст за независимостта на България 1908 СПИСЪК НА НАГРАДЕНИТЕ
Медал по случай 80-годишнината на Княгиня Клементина
Медали за участие в Балканските (1912-1913) и Европейската (1915-1918) войни
*
Други възпоменателни медали:
За Освобождението 1877-1878
За избирането на принц Александър Бетенберг за български владетел (1879)
За възшествието на Княз Александър Батенберг (1879)
Възпоменателен медал за кончината на Княгиня Мария Луиза
За абдикацията на княз Александър I 1886
За бракосъчетанието на княз Фердинанд I с княгиня Мария Луиза
25 години от Априлското въстание
Медал за 10-години от възшествието на Цар Борис III
Медал “Пълнолетие на Цар Симеон II” 1955
