ЕДИН ЗАВЕТ

потомци на офицерския корпус на Царство България
  • За нас
    • Клубът
      • Кои сме ние
      • Прием на членове
      • Годишнини и събрания
        • Тост за първата
        • Първо редовно отчетно-изборно събрание
      • Нашите предци
    • Съюзът
      • За съюза
      • Съюз на запасните офицери (1908-1944)
      • Съюза на възпитаниците на ВНВУ (1992-2008)
      • Годишнини и събрания
        • XV Национално събрание
        • Национално съвещание 2011
        • XI Национално събрание
        • Национално съвещание 2009
  • Офицерският корпус
    • Офицерският корпус
    • Списък на г.г. офицерите на действителна служба 1905-1911
    • Списък на уволнените офицери при комунистическата чистка 1946г.
  • Военни на НВ училища
    • Военно на Негово Величество училище
      • ВНВУ – история
      • Випуски на ВНВУ
      • Районът на училището
        • ВНВУ – общ план и главна сграда
        • Царските салони и библиотеката
        • Православният храм на ВНВУ
        • Спални помещения, чайна, трапезария, класни стаи
        • Колоната на българския офицер (на випуските). Щабът на ВНВУ
        • Паметникът на бомбиера, учебният плац и манежът
        • Порталът на ВНВУ, Aлеята на победите и оградата с пушките
        • Паркът с езерото и Стълбището на началниците
      • Юнкерска родна стряха
    • Военноморско на Н.В. училище
    • Школа за запасни офицери
    • Държавно ЖП училище
    • Школа за подготовка на трудови офицери
  • Дейност
    • Проекти
      • Владетелският двор на Третото българско царство (1878-1946)
        • Княз Александър (Алеко) Богориди
        • Военни губернатори на новоосвободените земи (1912 – 1940)
        • Временно руско управление на България (1877-1879)
        • Гаврил Кръстевич
      • Лейбгвардейски на Н.В. конен полк
        • Боен път
        • Командири
        • Загинали в бой
        • Офицерите от полка
        • С Царя и Князете (1908)
        • Лица на полка
        • Признание
      • Българските бойни маршове
      • Орденната система на Третото българско царство
      • Военна периодика и книги
      • Репресиите срещу офицерския корпус
    • Възстановени традиции
      • Деня на храбростта
        • Гергьовден 2011
        • Гергьовден 2010
      • Офицерски балове
        • Офицерските балове
        • Новогодишен офицерски бал 2011
        • Новогодишен офицерски бал 2010
    • Паметници изградени от Съюза
    • Лектории
    • Международни връзки
    • Списание “Един завет”
  • Контакти
    • “Един завет” във Facebook
    • Пишете ни на edinzavet@abv.bg
    • EN/D/FR/RU/CR
  • Връзки
  • Блог

Шипка – извоюваната свобода

samara-voin.jpg„…и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: Ура!..”
 (И. Вазов. Опълченците на Шипка)

*
Наскоро отбелязахме 130 г. от шипченските боеве. Обръщаме специално внимание на тази годишнина, не само заради несравнимото величие, а преди всичко, защото на Шипка  в редовете на опълчението са голяма част от бъдещите офицери на царство България.. За всеки, който разбира малко от военна тактика е ясно,  че ако българските опълченци не бяха удържали Сюлеймановата армия при Шипка, цялата военна кампания на руснаците щеше да се провали. 
При формирането на Българското опълчение в Кишинев и Плоещ в неговите 6 дружини се записват 7526 души.
Руските офицери гледат с пренебрежение на необучените и неопитни българи. Смятат, че те само ще се пречкат в боя, а като побегнат има опасност да увлекат в бягство и руските мужици. Българските доброволци са пословично недисциплинирани, не отдават чест, не умеят да маршируват, а вечерите прекарват по кръчмите. Затова никой не желае да поеме командването им. Един офицер дори се застрелва, защото не може да понесе този „срам”. stoletov.jpgНакрая командването на опълчението е възложено на ген. Столетов – единствения руски генерал, който не е благородник по това време. Руските войници са въоръжени с морално остарелите пушки Крнка, а опълченците – с допотопните пушки  Шаспо, купени на старо от пруската армия с пари на славянското благотворително дружество, дадени от богатите търговци Васил Берон, Стефан Богориди, Евлоги и Христо Георгиеви и др. Срещу тях Турците ще стрелят с далекобойните и скорострелни Пибоди-Мартини…
Въпреки скептицизма на командването, клетвата на опълченците е трогателна, а жителите на Самара им даряват знаме, шито от монахини, нощувало върху саркофаг  с мощи на Св. Андрей. На едната му страна е изобразена Казанската Св. Богородица, а на другата – Светите братя Кирил и Методий.
Съвсем скоро руското командване и офицерите – аристократи ще разберат колко са грешали за българите. Почти всички опълченци са със значителен боен опит от двете белградски легии, от българския доброволчески корпус, сражавал се в сръбско-турската война при Гредетин под командването на Панайот Хитов (там се ражда химна Шуми Марица) , както и хайдути, четници и участници в Априлското въстание.  Практически около 3500 души пристигат в Плоещ направо от доброволческия корпус в Смедерево. След минаването на Дунава и по време на похода през Северна България са сформирани още 6 доброволчески дружини.  Голяма част от командващите офицери в опълчението са българи на руска служба с голям боен опит, като капитаните Райчо Николов и Константин Халачев.
След безпроблемно преминаване на Стара Планина, опълченците получават бойното си кръщение на 19 юли при Стара Загора, където 3 200 от тях, заедно с 1 300 руси се сражават с 40 000 елитна армия на Сюлейман паша.  Тази битка е особено епична поради факта, че само за един ден под Самарското знаме падат петима знаменосци и командващия трета дружина подп. Калитин. Знамето е спасено в ръкопашен бой  от опълченеца Никола Карчев.  Под ударите на десетократно по-голям противник опълченците се изтеглят на шипченската позиция. Хода на войната се обръща и успехът е поставен на карта. Ако Сюлеймановата армия успее да премине Стара планина през Шипка, основните руски сили в северна България ще бъдат ударени от три страни – София, Шумен и Стара планина и разбити. Нужни са седмици за да пристигнат нови части от Русия. Затова удържането на Шипка на всяка цена е единствения шанс за успех.
В тридневните епични боеве на Шипка участват  около 6 000 български опълченци и 2 500 руснаци (части от Брянския и Орловския полкове). Срещу тях е 30 – хилядна турска армия. В отбитите 12 атаки на позицията, българския боен химн Шуми Марица и атаката „на нож”  се утвърждават, като запазена марка на българските войни, която неизменно ще ги прославя чак до Дравските боеве от Втората световна война. За самото сражение и героизма на опълченците, ще оставим да говори Вазов.
Онова, което трябва да знаем, за Опълчението:
–         Съставено от българи, натрупали сериозен боен опит в различните антитурски кампании предшестващи Освободителната война;
–         Командвано от много българи, офицери на служба в руската армия;
–        Финансирано и въоръжено от български търговци – емигранти от славянските комитети;
–      Сражава се под собствено знаме, на което пише „на българския народ”
–         Действа по разузнавателни данни от гъстата българска мрежа, финансирана от Евлоги и Христо Георгиеви.
–         Опълченците са основните сили в боевете при Стара Загора и Шипка, последния от които спасява победния ход на войната.
–         След освобождението българските опълченци стават гръбнака на Българската земска войска, на командата на „волноопределяюшите се” и на създаденото от нея Военно Училище, ковачница на офицерския корпус.
–         Победата при Шипка дава мощен начален тласък от високо самочувстие и боен дух на българската войска. Тази победа повдига много високо бойния дух на българите, който не стихва в последвалите войни за национално обединение. От Шипка на българите „им тръгва” да бият наред и в последвалите 5 войни те приемат насмитането на противника за нещо обичайно, в реда на нещата.

Шипка опровергава всички злонамерени спекулации за „подарената свобода”. Българите заслужиха свободата си с оръжие в ръка, под свое знаме, със свой боен химн на уста.

Руско-турската война е и война на кръста срещу полумесеца. В нея участват и загиват руснаци, българи, румънци, финландци, украинци, латвийци, литовци, естонци…

Руско-турската война и датата 3-ти март стана причина да я има свободна християнска България. Това е безспорен исторически факт, който няма как да бъде подменен, премълчан или сметен под масата, а опитите за това винаги ще бъдат жалки и маргинални. По същия начин не може да бъде подменена и скрита истината за пагубната антибългарска политика на Русия в периода от Съединението до съветската окупация от 1944, за комунистическия режим доведен на червеноармейските танкове, за възраждащия се сталинизъм в днешна Русия…

samarskoto-zname.jpg

В този сайт се стараем да се ограничим само с темата за офицерския корпус. тази статия ще бъде изключение. Публикуваме списък на всички убити или загинали от раните си опълченци от 1,2,3,4,5,и 6 дружина и опълченската конна сотня. Офицери и войници.Причината не е само героизма и подвига на саможертвата пред който няма чин и ранг. Исторически българското опълчение е първата голяма организирана българска военна част. Българското опълчение събира под знамената си цвета на нацията. Голяма част от опълченците – доброволци, след освобождението стават гръбнака на българския офицерски корпус – в състава на “дружината на волноопределящите” се в Пловдив, която прераства във Военно училище.

в списъка са само загиналите от първите 6 – титулярни дружини, които са сформирани в Кишинев и преминават Дунава с руските войски. Не разполагаме със списък на загиналите от другите 6 дружини – от 7-ма до 12-та, които се сформират в България от доброволци.

Източникът е руска книга. Имената са преправени с българското им звучене. На много места се среща Димитриев, което е рядка но срещана в България форма на Димитров и затова не сме го коригирали. В състава на опълчението има много бесарабски българи, за които е възможно да са носили и “порусначени” имена.

Ще намерите файлa със списъка ТУК

Бог да ги прости!

*
Опълченците на Шипка (11 август 1877)
shipka1.jpgНека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Търчете! Тамо са раите!”
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: Ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; –
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
“Грабайте телата!” – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
(Иван Вазов, Епопея на забравените)

0 Responses to Шипка – извоюваната свобода

  1. Симеон СавчевMarch 31, 2008 at 20:17

    Отдавна търся имената на загиналите ГЕРОИ! Супер,че сте ги публикували.Ако имате списък с преживялите боевете моля да го пуснете и него.Благодаря Ви предварително!!!

  2. edinzavetApril 1, 2008 at 07:57

    Уважаеми г-н Савчев,
    Имената на загиналите сме взели от руски източник. За съжаление българската историография е много в дълг на имената на нашите герои. Хиляди имена стоят заключени във фондовете на военния архив и няма усилие те да бъдат популяризирани, за да може паметта им да бъде обезсмъртена. Стараем се да поправяме тези пропуски, доколкото дилетантския ентусиазъм и много оскъдното свободно време го позволяват.

  3. ПешевApril 7, 2008 at 17:33

    Всичко е мнго хубаво написано, но защо не си направите труда на прочетете какви безобразия пише за Шипка във Википедиата. нещо за добавяне във страницата ви: освен натрупан боен опит опълченците са и опитни стрелци – при проведени стрелби опълченците имат успеваемост към 76 %, спрямо 24 % на руските части. Генерал Столетов е знел още в Кишинев какво командва.

  4. ПешевApril 7, 2008 at 17:49

    още веднъж: няма ли кой да напише свестна статия във Википедиятя. Там пише например, че на 24.Август пристига помощ и командващия Генерал Дарожински разполага с 27000 бойци, като преди това опълченците са върнати обратно. На 26 Август …”османската атака към Свети Никола успява да достигне руските окопи, но отново е отблъсната. В този ден пристигат още руски подкрепления и е направен опит за контраатака срещу османските позиции, но без успех. С това битката завършва…” БЕЗ ОПЪЛЧЕНЦИТЕ. За да прегазат руските 27000 войници турците е трябвало да имат поне 4-кратно превъзходство. Почти всичко за руско – турската война е някакъв превод от английски. Толкова ли нямаме историце, които да кажат истината???

  5. НиколайJuly 18, 2008 at 17:42

    Искам да попитам дали списакът с имената на загиналите опълченци го има някъде другаде, защото връзката не работи. Поне при мен е така?

    Благодаря предварително

  6. edinzavetJuly 21, 2008 at 07:06

    Работи, просто му дай refresh след като се зареди (бял екран) и ще се появи списъка.

  7. дианаSeptember 13, 2008 at 18:05

    Моля, за повече информация за опълченеца Иван Милчев Панайотов -опълченец от Трета опълченска дружина. Благодаря предварително, ако някой предостави сведения.

  8. М.March 4, 2009 at 19:42

    Евала за този блог!

  9. М.March 4, 2009 at 19:58

    И не само ЕВАЛА, ами ще разпространявам този линк. Наистина е разчувстващ, трогателен, ЗАМИСЛЯЩ.
    Българи, нека не забравяме кои сме.
    Голямо БРАВО за вас, по-специално и за тази публикация.

  10. NekonventsionalenMarch 5, 2009 at 21:13

    Толкова малко са ни поводите за гордост…подвигана опълченците на Шипка е такъв повод.

  11. Lyubomir RadevJanuary 13, 2011 at 17:58

    Най-после някои казва нещичко от истината за рускотурската война от 1877-78г.Ние си извоювахме свободата с помоща на руси,румънци сърби, черногорци,литовци…Ами българите от Велика и Волжска България? За това трябва да сме горди.Колкото до християнството,нека не забравяме Паисий,Юрий Венелин, Екзарх АнтимІ,Екзарх ЙосифІ и въобще нашето възраждане.

« Лицата на полка
Погубените 1945
"Народният съд" – уникални непубликувани фотографии от архива на Тодор Славчев
Балканската война
Балканската война - спомени от семейните архиви
Нашата препоръка
  • 34-ти Троянски п.полк
  • Ариергард
  • Балканската война
  • Библиотека
  • Блогът на "Един завет"
  • Блогът на Sulla
  • Българи аристократи
  • Българска генеалогия
  • Българска хералдика
  • Български бойни знамена
  • Български флот 1879-1945
  • Българските генерали (1878-1944)
  • Валентина Иванова
  • Военни снимки в “Изгубената България”
  • Военноморско училище (1881-1931)
  • Въздушни на Н.В. войски
  • Дворцова свита
  • Жертвите на комунизма – база данни
  • Камен Найденов (66в.)
  • Клуб “Списаревски”
  • Маминка
  • Милитеро – блог за военна техника и история на войната
  • Немските въздушни асове в Европейската война (1914-1918)/нем/
  • Неосъществените генерали (1878-1944)
  • Офицери в NobilityBg
  • Офицери от род Станимирови
  • Офицери родом от Калофер
  • Паметник на ген. Ив.Колев
  • подполк. Ив. Сокачев
  • подполк.Стилиян Максимов
  • Приятели
  • Проект “16 април”
  • Стара София
  • Хусарите (фр.)
  • Цар Симеон II – официален сайт
ЕДИН ЗАВЕТ powered by WordPress and The Clear Line Theme