Офицерските балове
Най-бляскавите светски събития в Царство България са офицерските балове. Роля за това имат високия обществен престиж на офицерството, красивата и тържествена атмосфера на военните клубове, бляскавите парадни униформи и изискани кавалерски маниери на младите офицери.
„…Офицерите са учудващо изискани, възпитани, с добри маниери, почти всички говорят френски, умеят да се представят, да поздравяват… Успях още веднъж да се възхитя на гъвкавия и елегантен танц на офицерите. Усеща се виенското влияние, на което явно дължат тази точност и хармония в движенията, толкова учудваща в една все още тъй примитивна страна!”
Граф Робер дьо Бурболон, “Български дневници”
Откакто съществува професионален офицерски корпус, негова неизбежна съдба е службата в далечни земи. В големите европейски империи тази отделеченост от родните места е особено характерна – службата в Индия за британския офицер, далечния север и югоизток за руснака и стажът в колониите за французина е задължителен етап от кариерата. Младата българска държава, издигнала своята армия в култ и преживяла 4 войни в първите 4 десетилетия на своето съществуване не прави изключение. Българските офицери носят отговорна и тежка служба в различни гарнизони и полкове. На местата където квартируват те нямат близки и собствен дом. Затова в армията съществува традицията на т.нар. „полково семейство” – общество от офицерите от гарнизона и техните съпруги, под ръководството на командира на полка. Офицерите от гарнизона посрещат заедно празниците, помагат си във всичко и се грижат за адаптирането на новоназначените си колеги в местното висше общество. Командирът на полка има ангажимент да представи офицерите на местния елит, да ги подпомага в социалното общуване, както и да следи за безупречното им поведение. Средището на полковото офицерство е сградата на офицерското събрание, или т.нар. Военен клуб. Традицията на военните клубове в България следва принципа на популярните през XIX век. в Англия джентълменски клубове. Военният клуб е едновременно културно и социално средище, хотел, библиотека, ресторант. В него отсядат пътуващи офицери, минаващи през града, както и новоназначени офицери, докато намерят квартира. Тук офицерите могат да прочетат и обсъдят пресата, да ползват библиотеката или да получат пощата си, да се срещнат с колеги и да поканят роднини и приятели в изискана атмосфера. В офицерския клуб се организират тържества, сбирки, концерти и балове. 
Обикновено сградите на офицерските събрания са красиви и внушителни и се намират в центъра на града. Централният военен клуб е сред най- красивите сгради – един от символите на София. В повечето градове има гарнизонни военни клубове. Офицерските балове се провеждат регулярно, по различни празнични поводи. Най-големите балове са: Гергьовският – след парада на празника на кавалерите на Ордена „За храброст”, Новогодишният, Рождението на Царя, Именният ден на Царя, годишнината от възшествието на Царя, празниците на Престолонаследника, празниците на шефа на полка, годишнини от победите на полка и др. Организацията на бала започва седмици преди самото събитие. Определя се кръга на поканените, вида униформа според церемониала и ранга на почетния гост, менюто, музиката, определят се коменданта и помощниците му. Изпращат се специални, богато украсени покани до градския елит, като поканените цивилни могат да закупят билети за участие в бала. Най-често събраните средства се използват за благотворителни цели – подпомагане на семействата на загинали офицери, построяване и поддържане на военни паметници и др. За самия бал залата се украсява с кокарди и знамена, застилат се бели покривки, кристални чаши и сребърни сервизи с вензела на шефа на полка, портрети на монарха и семейството му. На баловете звучат популярните танци на епохата, изпълнявани от военната музика, или от цивилен оркестър. За провеждането на бала се грижи комендант – висш офицер, някой от заместниците на полковия командир. Няколко млади офицери в бели кители служат за стюарди – посрещат гостите на прага, въвеждат ги в залата и настаняват дамите. На баловете, за разлика от гала-вечерите, не се предвиждат маси с постоянни места за сядане, а само столове покрай стените, на които седят дамите, когато не танцуват. Балът се открива от най-старшия офицер, след него говори почетният гост, ако има такъв. Свири се химна, марша на полка, и химна на Н.В. Царя. Следват тостове: за отечеството, за господаря и доблестното офицерство, което ще му остане вярно докрай, за честта на пагона, за честта на оръжието, за историята, която няма да забрави своите най-добри синове… След това комендантът на бала открива танците. Неомъжените дами винаги присъстват с родителите си. Офицерите предварително са запазили правото си да танцуват с присъстващите дами, като са поискали разрешение за това от родителите им. 
Най- висока чест се падало на първия валс, затова дамите показвали специално благоразположение към офицера, на когото го обещаят. Не е прието една дама да танцува само с един офицер, освен ако не е сгодена. Сгодените или омъжени дами могат да танцуват с друг офицер, след като последния получи разрешението на годеника / съпруга. Стюардите се грижат всички дами да танцуват и никоя да не се чувства пренебрегната. Сервират се само слабоалкохолни напитки – шампанско, вино и бира, разбира се злоупотребата се счита неуместна. За младите офицери не е прието да пият повече от една чаша. Към 22:30 ч. старшият офицер или почетният гост се сбогуват и напускат бала. Тогава идва ред на неофициалната част – оркестърът свири по-модерни танци, веселието достига пълния си вихър. Комендантът на бала остава докрай за да следи за реда и добрите нрави. Родителите на дамите могат да си тръгнат, и най-щастливите офицери получават разрешение да изпратят дамата до дома и. … Балът продължава до късно през нощта. На следващата сутрин, точно в 6:00 целият личен състав на гарнизона е в строя за издигане на знамето. По традиция на Нова година Царят лично посещава бала във Военния клуб. Новогодишният офицерски бал е е особено тържествен и очакван с нетърпение от целия светски елит. На бала по случай новата 1914г. турският военен аташе в София, подполковник Мустафа Кемал, наречен по-късно Ататюрк – бащата на модерна Турция, се появява в уникална уноформа на офицер от еничерския корпус, изписана нарочно от музей в Истанбул. Целта на пищната униформа е да впечатли дъщерята на ген. Стилян Коваче – Димитрина, която остава голямата любов на Ататюрк до края на дните му. Въпреки голямото си уважение към младия турски офицер, Генерал Ковачев не се съгласява да му даде дъщеря си за жена, заради разликата в религиите и положението, което исляма определя на жената. Според легендата, това разочарование е една от причините Ататюрк да отдели исляма от турската държава и да превърне църквата Света София от джамия в музей. Върха в йерархията държи Гергьовският офицерски бал. Той започвал след парада. За разлика от другите балове, гергьовският се провеждал в големия салон на Двореца и се дава лично от Царя за неговите офицери. 
Гергьовският бал носи цялата церемониалност на дворцовите приеми – униформата е галапарадна с еполети при старши орден. За дамите деколте, за дипломатите сюртук и шпага, за цивилните – фрак и орденска лента на старши орден през гърди. От двете страни на всяко стъпало на вътрешното парадно стълбище в Двореца са подредени в шпалир войници от Лейбгвардията в парадни униформи, а по стълбището от което ще дойде Царя със семейството си – личните телохранители на монарха в пищните си черногорски носии. Комендант на бала е главният флигел-адютант. Предвождан от маршала на двора, владетелят минава сред присъстващите офицери и гости и техните съпруги и след като маршала ги представи един по един, се ръкува и разменя по няколко думи с всеки. На този бал Царят е декориран с голямото огърлие на ордена „За храброст” чийто велик магистър е. Специално за празника на ордена Княз Фердинанд създал мантия на Великия магистър – небесносиня в цвета на лентата на ордена, носена от 6 юнкери от Военното на Н.В. училище в парадни униформи. Князът се появява с мантията само веднъж – на Гергьовския бал през 1891г.Ето как Константин Кацаров предава атмосферата на един новогодишен бал:
“… Съдбоносната 1912 година бе започнала с бляскава царска новогодишна вечеринка във Военния клуб. 
Посещението, което моят чичо, тогава офицер в 1 конен полк, правеше редовно по случай Новата година на своя по-стар брат – баща ми, беше този път изпълнено с въодушевения му разказ за феерията, която той, макар и не като гост, а по служба изживял нея нощ. Присъствали царят, царицата, дипломатите, министър-председателят Иван Евстратиев Гешов, председателят на Народното събрание Стоян Данев, всички министри със семействата си, всички по-видни бивши министри, дипломатическото тяло, кметът на столицата, генералитета и пр.
Гала тоалети. Мундири с обилни златни нашивки. Шлейфове. Деколтета.
Точно в 12 часа всички прозорци на салона се отварят. Нахлува пресният въздух, а след малко и екът на топовните гърмежи, които възвестяват настъпването на новата – 1912 година.
Царят и царицата са на специален, издигнат подиум с две изящни кресла на източната страна на салона. Когато топовните гърмежи заглъхват, всички насочват погледите си към царския подиум. Царят се изправя и с няколко думи пожелава на България и на присъстващите „честита Новата 1912 година.” Музиката на гвардейския полк изсвирва „Шуми Марица”. Всичко се раздвижва.
Честитки. Прегръщания. Ръкопляскания. Музиката засвирва танц.
Валсове. Хора. Полки. Котильони. ”
(Константин Кацаров. 60-години живяна история)
Снимки:
1. Официалната трибуна на военнияклуб по време на Гергьовския парад
2. Офицерският клуб във Варна
3. Офицерският клуб в Скопие – интериор
4. Офицерският клуб в Шумен
5.Централният военен клуб в София и площадът пред него
Здравейте, материала е прекрасен. Аз лично се пренесох в онези години и изпитах истинско удоволствие от стотията.
Бих искал да ви помоля за разрешение да публикувам статията.
предварително ви благодаря
с Уважение
Едно хубаво и безвъзвратно загубено минало.Благодаря Ви за хубавото изживяване.