Вечер на Родината с братя Маркови
На 5 ноември в големия салон на БАН на пл. „Народно събрание” бе представена издадената на български език книга „Българският народ, Македония, Европа” на проф. д.ю.н. Марко Марков, завеждащ катедра по международно право в университетите в Женева и Фрибург. Честването мина под надслова „Вечер на родината” за да напомни на традицията от 30-те години за подобни вечери. Организатори бяха съюз „Истина” (организация, събираща сведения за престъпленията на комунизма), Институтът по история на БАН и Съюзът на възпитаниците на ВНВУ.
Трудът на проф. М.Марков представлява подробно изследване на „Македонския въпрос” от историческа, морална и правна гледна точка, като за неговото написване са използвани литературни източници на различи езици. Някои от тезите и изводите в книгата могат да се сторят остри, екзотични и дори еретични, но те почиват на логиката на един блестящ ум, световен авторитет в международното право и са резултат на 90-годишен жизнен път в досег с европейската култура и наука. Книгата вече е издавана на френски език под името „Le people Bulgare, la Macedoine, l’Europe”. Издател е International Studies of Macedonia, Geneve.
Вечерта започна със слово на водещия Дянко Марков, който разказа за традицията на „Вечери на Родината“. След това присъстващите се насладиха на изпълнение на Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров изсвирена от големия цигулар проф. Йосиф Радионов в съпровод на пиано на неговата съпруга Зорница Бегунова – Радионова. Преди изпълнението проф. Радионов увлекателно разказа историята на безсмъртното произведение, родено от отчаянието след Ньой в един берлински локал, където Владигеров и неговия приятел художника Константин Щъркелов прекарвали часове в обсъждане съдбата на България.
Биографията на автора проф. Марко Марков бе представена от неговия брат проф. д.б.н. Георги Марков. Марко Марков завършва Фрибургският университет с оценка summa cum laude – “особено висока почит” – латинска почетна титла, с която старите европесйки университети почитат пълните отличници. В дипломата на Марко Марков пише, че за предишните 14 години във Фрибург не е завършвал пълен отличник.
Самата книга представи акад. проф. Георги Марков (съвпадение на имена), директор на Института по история на БАН. След това младите журналисти Петър Добрев и Виктория Митрова, членове на клуб „Един завет” прочетоха пасажи от книгата.
Накрая думата за приветствие взе председателят на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ полк. Никола Рухчев. Той напомни за надписа на портала на Военното училище „Пази традициите на този дом, отивайки в родната войска, отнеси ги с жар и гордост” и перифразира в обръщение към залата „Пази традициите на своя народ и общувайки със следващите поколения, отнеси ги с жар и гордост” След това полк. Рухчев съобщи, че с решение на УС на Съюза проф. Марко Марков е удостоен със званието „Кавалер на почетния знак на Съюза” и му поднесе знака и грамота.
Самият проф. Марко Марков е вече прекалено възрастен за да вземе думата лично, но от негово име брат му Дянко прочете емоционално обръщение към аудиторията. Специални благодарности бяха отправени към арх. Георги х. Радонов, офицер от 63-ти випуск, който е превел от френски език книгата, както и към издателя ИК„Рал-Колобър”
В пълната зала на БАН присъстваха много възпитаници на ВНВУ от 60-ти до 68-ми випуск, както и членове на клуб на потомците „Един завет”. Сред публиката бяха доц. Антоанета Запрянова – Тодорова – председател на Българско генеаложко дружество „Родознание”, народният представител Лъчезар Тошев – вносител на законопроекта за Институт за националната памет, г-жа Радка Кусева от семейна фондация „Митрополит Методий Кусев”, г-жа Дебора Юлий Кнежевич от фонация „Кавалери на ордена За храброст” – организация, която освен социалната си дейност заснема документални филми с живите кавалери на ордена, вкл. и днешното събитие, г-жа Надя Аржанли от „Съюза на Белогвардейските емигранти и техните потомци”, проф. Христо Баларев – НКД „Светослав Лучников”, Любомир Величков – председател на клуба на летците „Кап. Димитър Списаревски“, Васил Станилов – гл. редактор на в.Про&Анти и др.
Вечерта започна с „Шуми Марица” и завърши с „Мила Родино” и „Изгрей зора на свободата”.
Освен конкретния повод за сбирката, струва си да подчертаем невероятното излъчване за „класа” на братята Маркови, чиято съдба е един от примерите за морала и ценностната система на добрите семейства от времето преди „диктатурата на пролетариата” да заличи това понятие.
Бащата е видният плевенски адвокат Георги Марков. На младини той е активен член на социалдемократическата партия, но след Ньойския договор се разочарова и напуска социалдемократите и застава на позициите на българския национализъм, като става един от водачите на съюз „Родна защита”. По линия на „Родна защита” и протестите срещу Ньойския договор адв. Г. Марков осъществява близко познанство с Иван Михайлов и ВМРО.
Георги Марков има четирима сина: Марко, Дянко, Георги и Любен. Още като ученици и четиримата се проявяват като музиканти – свирят на две цигулка, виола и виолончело. В плевенската градска общественост се говори за „домашния оркестър” на Маркови. По-късно увлечението по класическата музика ще помогне на братята в трудната им съдба. Като младежи четиримата са членове на Съюза на българските национални легиони. Когато идва време да изберат професионално поприще, най-големият – Марко избира правото, като следва в Швейцария. Дянко завършва 63-ти випуск на Военното на Н.В. училище и става летец – бомбардировач. Георги записва медицина и решава да следва пътя на своя свако акад. Методий Попов – най-видната фигура в българската биологична наука в първата половина на XXв. Най- малкият брат Любен завършва инженерство, но се отдава на музиката и става професионален музикант.
9 септември 1944г. преобръща съдбата на семейството. Двамата по-големи братя Марко и Дянко са изпратени на фронта като офицери (Дянко- кадрови, а брат му – запасен). Докато те се сражават с германците, баща им е убит от комунистите. Най-малкият брат Любен печели конкурс и място в оркестър в Швейцария. С много перипетии успява да напусне страната. След завръщането си от фронта братя Маркови са подложени на репресии. Дянко и Марко са съдени по т.нар. процес „Втори легионерски център”. Дянко прекарва четири години в различни затвори. Марко също е съден и лежи в затвора, но поради блестящите си публикации и авторитет в областта на международното право няма как да бъде съвсем заглушен. На база на професионални и лични контакти със свои колеги успява да замине за Женева и Фрибург, където получава признание и професорска катедра. Като доктор на биологичните науки Георги Марков е канен многократно за участие в различни институти и университети в Европа и САЩ. Има значителен принос за международния престиж на българската биологична наука.
Македонската връзка на бащата Георги Марков с Иван Михайлов се предава и на синовете. Музикантът Любен Марков чрез своя приятел Борис Дрангов (внук на легендарния полк. Б.Дрангов) получава тайна парола за връзка с Радко (нелегалния псевдоним на Ив. Михайлов) и многократно го посещава в дома му в Рим. По-късно с Михайлов общува и Марко Марков, като ползва сведенията на водача на ВМРО при написване на своята книга. През 1990г. Дянко Марков посещава брат си Марко в Швейцария и двамата заедно отиват в Рим при Иван Михайлов.
Иван Михайлов и Дянко Марков в Рим
След промените братя Маркови се впускат с огромна енергия и авторитет в битка за истината. Дянко Марков е един от учредителите на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, негов председател, главен редактор на сп. „Един завет”, народен представител в XXXVIII Народно събрание и председател на Българския демократически форум. Любен Марков е починал в Швейцария. Проф. д.б.н. Георги Марков създава и дълги години председателства престижния Съюз „Истина” – единствена по рода си организация за разследване на престъпленията на комунизма в България и събиране на данни за жертвите, разкриване на масови гробове, изграждане на паметници, разгласяване на истината чрез публикации. Проф. д.ю.н. Марко Марков има многобройни правни монографии и публикации по най-важните международно правни проблеми на съвременността. Наред с това създава и своя голям труд „Българският народ, Македония, Европа” чрез който запознава европейската научна и културна общественост с всички правни, исторически и морални основания на българската позиция за Македония. Днес този труд е достъпен и за българската общественост.
Дянко Марков и проф. Георги Марков, 2009г.
Като че ли доживях до времето в което все пак започват разни интересни нещица!!!!
Поздравления за полезната и увлекателна статия!
Велика семейна история, невероятни личности! Братя Маркови са светъл пример, от който мнозина българи днес могат да вземат сила и вдъхновение.