ЕДИН ЗАВЕТ

потомци на офицерския корпус на Царство България
  • За нас
    • Клубът
      • Кои сме ние
      • Прием на членове
      • Годишнини и събрания
        • Тост за първата
        • Първо редовно отчетно-изборно събрание
      • Нашите предци
    • Съюзът
      • За съюза
      • Съюз на запасните офицери (1908-1944)
      • Съюза на възпитаниците на ВНВУ (1992-2008)
      • Годишнини и събрания
        • XV Национално събрание
        • Национално съвещание 2011
        • XI Национално събрание
        • Национално съвещание 2009
  • Офицерският корпус
    • Офицерският корпус
    • Списък на г.г. офицерите на действителна служба 1905-1911
    • Списък на уволнените офицери при комунистическата чистка 1946г.
  • Военни на НВ училища
    • Военно на Негово Величество училище
      • ВНВУ – история
      • Випуски на ВНВУ
      • Районът на училището
        • ВНВУ – общ план и главна сграда
        • Царските салони и библиотеката
        • Православният храм на ВНВУ
        • Спални помещения, чайна, трапезария, класни стаи
        • Колоната на българския офицер (на випуските). Щабът на ВНВУ
        • Паметникът на бомбиера, учебният плац и манежът
        • Порталът на ВНВУ, Aлеята на победите и оградата с пушките
        • Паркът с езерото и Стълбището на началниците
      • Юнкерска родна стряха
    • Военноморско на Н.В. училище
    • Школа за запасни офицери
    • Държавно ЖП училище
    • Школа за подготовка на трудови офицери
  • Дейност
    • Проекти
      • Владетелският двор на Третото българско царство (1878-1946)
        • Княз Александър (Алеко) Богориди
        • Военни губернатори на новоосвободените земи (1912 – 1940)
        • Временно руско управление на България (1877-1879)
        • Гаврил Кръстевич
      • Лейбгвардейски на Н.В. конен полк
        • Боен път
        • Командири
        • Загинали в бой
        • Офицерите от полка
        • С Царя и Князете (1908)
        • Лица на полка
        • Признание
      • Българските бойни маршове
      • Орденната система на Третото българско царство
      • Военна периодика и книги
      • Репресиите срещу офицерския корпус
    • Възстановени традиции
      • Деня на храбростта
        • Гергьовден 2011
        • Гергьовден 2010
      • Офицерски балове
        • Офицерските балове
        • Новогодишен офицерски бал 2011
        • Новогодишен офицерски бал 2010
    • Паметници изградени от Съюза
    • Лектории
    • Международни връзки
    • Списание “Един завет”
  • Контакти
    • “Един завет” във Facebook
    • Пишете ни на edinzavet@abv.bg
    • EN/D/FR/RU/CR
  • Връзки
  • Блог

За храбростта, мечовете и плуговете

Борис Станимиров*

.
Преди време силен отзвук предизвика моя статия за ген. Христо Луков.  Препечатваха я в няколко вестника, четоха я по телевизията, хора хлипаха в телефона ми…
Няколко дни по-късно имах повод да се видя с моите приятели от Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Стана дума за ген. Луков. Разговорът си вървеше в обичайните клетви и анатеми срещу комунистите. Мислех си, че моите офицери тачат Луков заради национализма му, заради яростния му антикомунизъм, заради жестокото му убийство, заради военния му героизъм. По едно време един възрастен капитан като че ли се усети че не разбирам правилно и ми каза:

– Генерал Луков е преди всичко човекът, който възкреси армията, а това съживи цялата нация.

Ньойският договор от 1919г. поставя  България на колене. Армията е съсипана под контрола на съюзнически комисии от Антантата. Авиацията и артилерията са нарязани и унищожени, войската е съкратена над десет пъти – до абсолютния минимум, гарантиращ границите, хиляди офицери са уволнени. Духът на нацията е смазан. 

Към средата на 30-те години България започва постепенно да преодолява  ограниченията. Времето е подходящо – Германия е във възход, страните от Антантата си имат други грижи, а и куражът им е поизветрял. По това време министър на отбраната е ген. Христо Луков.
Луков разпуска политиканския Военен съюз и потяга офицерския корпус. Той превъоръжава армията с модерни оръжия от последно поколение. Извършва мащабна промяна във военната подготовка – създава система от подофицерски школи, където хиляди наборници преминават специално обучение. Въведени са нови униформи (по-мое мнение едни от най-красивите изобщо).  Когато новата армия е изградена, обучена и комплектована,  Цар Борис III тържествено връчва нови бойни знамена на частите. Провеждат се няколко големи учения.

Онова, за което старите офицери разказват с блясък в очите е парадът на Гергьовден 1937г. Маршът – демонстрация има за цел да бъде поврат в националното самочувствие, да се превърне в мощен катализатор на духа на българите. Няколко часа възкръсналата от пепелта българска войска барабани по жълтите павета пред невярващите погледи на чуждите военни аташета. Начело вървят живите опълченци и старите генерали – ветерани от войните. След тях на вълни следват блоковете от юнкери, школници, матроси, конницата,  бронираните машини, тежките оръдия, въздухът трепери от прелитащите самолети. Часове тътен от мотори, отмерен гръм от хиляди ботуши, неспирно ура от балкони и тротоари … и разбира се над всичко “Велик е нашият войник”… песента ехти до пълна изнемога от военния оркестър, гъгне по високоговорители из целия град, звучи от радиоапарати, които софиянци са изкарали по терасите… Само за няколко часа, един победен, унизен, обезверен, загубил посока и вяра народ възкръсва като горда нация. Вече нищо няма да е същото… Този дух се превръща в оръжие. Съвсем скоро след това същите тези конници ще навлязат в свободна Добруджа по килим от цветя, матросите ще патрулират с катери по Охридското езеро, а пехотата ще марширува по бреговете на Бяло море. Пет години след този парад българските пилоти ще блъскат самолетите си в рояците  летящи крепости и ще докажат, че войнът може да бъде унищожен физически, но не и победен.

 Според един популярен анекдот, онези, които изковаха от мечовете си плугове, ще бъдат принудени да орат нивите на онези, които не го сториха.  Затова консерваторите навсякъде по света се застъпват за силна армия, големи военни бюджети и здравословен патриотизъм.

Честит празник!

*Статия във в.СЕДЕМ /5.06.2010 със съкращения

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=Hr3hhKRZjx0&feature=player_embedded]

« Гергьовден 2010 в снимки
Почивай в мир, генерале! »
Погубените 1945
"Народният съд" – уникални непубликувани фотографии от архива на Тодор Славчев
Балканската война
Балканската война - спомени от семейните архиви
Нашата препоръка
  • 34-ти Троянски п.полк
  • Ариергард
  • Балканската война
  • Библиотека
  • Блогът на "Един завет"
  • Блогът на Sulla
  • Българи аристократи
  • Българска генеалогия
  • Българска хералдика
  • Български бойни знамена
  • Български флот 1879-1945
  • Българските генерали (1878-1944)
  • Валентина Иванова
  • Военни снимки в “Изгубената България”
  • Военноморско училище (1881-1931)
  • Въздушни на Н.В. войски
  • Дворцова свита
  • Жертвите на комунизма – база данни
  • Камен Найденов (66в.)
  • Клуб “Списаревски”
  • Маминка
  • Милитеро – блог за военна техника и история на войната
  • Немските въздушни асове в Европейската война (1914-1918)/нем/
  • Неосъществените генерали (1878-1944)
  • Офицери в NobilityBg
  • Офицери от род Станимирови
  • Офицери родом от Калофер
  • Паметник на ген. Ив.Колев
  • подполк. Ив. Сокачев
  • подполк.Стилиян Максимов
  • Приятели
  • Проект “16 април”
  • Стара София
  • Хусарите (фр.)
  • Цар Симеон II – официален сайт
ЕДИН ЗАВЕТ powered by WordPress and The Clear Line Theme