Разгромът на кадровото офицерство в Старозагорско (1944-1946)
Висок морал, духовни ценности и традиции заварва 9-и септември в българската армия. Една от първите задачи на новите властници е нагледно да покажат, че героите не са вече герои. В Стара Загора жестоко е поругана паметта на поручик Георги Кюмюрджиев, загинал заедно с капитан Списаревски през декември 1943 в неравен бой за въздушната отбрана на София. Бюст-паметникът на летеца герой, издигнат в градската градина, изчезва безследно, а улицата, наречена на негово име, е преименувана. (Сн. Старото знаме (1885-1937) на 12 пехотен Балкански полк – Ст.Загора )
Безследно изчезва след 9 септември и историята на 12-и пех. Балкански полк – триста машинописни страници, завършена от автора є Иван Неделчев в началото на 1944. Незавидна е и съдбата на самия поручик Неделчев. Минал през ада на немските военнопленнически и концентрационни лагери и Гестапо, завръщайки се сред края на войната в България, той е уволнен „за фашистка дейност“. Щатната му трудова дейност след това преминава в цех за детски играчки в Промкомбината в Стара Загора.
В напрегнатата и нажежена обстановка на безвластие, страх, несигурност и лични отмъщения в дните и седмиците непосредствено след 9 септември 1944 голяма част от ликвидираните без съд и присъда в Старозагорска област са офицери. Въпреки ненамесата на гарнизоните, разположени в околийските центрове на областта* в събитията, „изчезват безследно“ подп. Хр. Пенчев – завеждащ строевата секция към щаба на Старозагорска дивизионна област, полк. Дойчин Цъклев – началник на гарнизона в Борисовград (дн. Първомай), полк. Илия Иванов – бивш командир на 30-и пех. Шейновски полк в Симеоновград, полк. Иван Константинов Желев Михайлов – началник на 10-а дивизионна област, полк. Велико Маринов – командир на 2-и армейски полк, Хасково, капитан Мишкетев, поручик Хаджиев и редица други.
Сериозното и неконтролируемо положение по отношение на офицерството принуждава началника на Старозагорския гарнизон ген.-майор Никола Грозданов да се обърне за съдействие към единствената реална и легална тогава власт в областта – Областния комитет на ОФ. В писмо, обсъждано на заседание на ръководството на комитета, ген. Грозданов сигнализира, че не се спазва министерска заповед № 350 за реда, по който могат да бъдат задържани военни чинове, и излага конкретните случаи. В писмото се настоява комитетът да излезе със становище относно тези арести – от кого са заповедите и кой ги извършва. Този проблем продължава да се коментира и на следващите заседания на ОбК на ОФ и дори се превръща в обединение и открито противопоставяне на лидерите на коалираните в ОФ некомунистически партии срещу БРП(к). За защита на военните от своеволия и насилия се обявяват областният директор Момчо Илиев (БЗНС), лидерите на БЗНС и на НС „Звено“ в областта Минчо Драндаревски и Михаил Бунарджиев. Техните позиции и действия не са забравени от комунистите и няколко години по-късно, с обвинението, че са „злоупотребили със служебното си положение, за да защитават „фашисти“ и „врагове на народа“, те също излежават присъди по концентрационните лагери.
Заседаващите в Старозагорска област от I до VII състав на т. нар. народен съд издават общо 44 присъди над офицери от запаса и бивши висши военни. От тях – 16 смъртни и 17 – доживотни. Много от получилите най-тежки присъди – смърт или доживот, са регистрирани в обвинителните актове, протоколи и присъди като „отсъстващи“ или „починали“. Присъдата, издадена от „народния“ съд, цели да узакони тяхната ликвидация и да оневини и освободи от отговорност извършителите.
Подследствен във II състав на „народния съд“ за Старозагорска област е и щабът на 8-ма Тунджанска дивизия отпреди 9 септември 1944 по обвинение, че е „командвал цялата армия в областта на решителна борба за пълно унищожение на нелегалните“. Главният обвиняем е ген.-майор Никола Грозданов. Доблестен и предан на българските национални идеали воин. Възходящата му военна кариера започва по фронтовете на Първата световна война. През 1936–1938 е военен аташе в Букурещ. Командир на 8-ма Тунджанска дивизия (1940–1944). Превратът на 9 септември го заварва началник на Старозагорския гарнизон. Осъден е на 15 години затвор. Прекарва 1,5 г. в старозагорския затвор и 7 в лагерите Росица, Николаево, Белене и др. Лишен от пенсия, до края на живота си, за да се изхранва, продава лотарийни билети в центъра на Стара Загора.
В средата на 1946 започва поредната чистка сред командния състав и офицерството. Тя се осъществява съгласно гласувания от ХХVI ОНС Закон за ръководство и контрол на войската. Целта е армията да бъде прочистена от всички стари офицери, много от които участват като командири на дивизии, полкове и роти в Отечествената война. Командирът на 12-и пех. Балкански полк – полковник Димитър Димитров, още в началото на военните действия е тежко ранен в бедрото, но остава на фронта и изпълнява военния и отечествения си дълг до края на войната. След приемането на споменатия закон е уволнен от армията без право на пенсия, забранено му е да живее и да посещава Стара Загора и е интерниран във Варна. Полковник Йосиф Бекяров – командир на 57-и пех. полк, инвалид от Отечествената война. След завръщането си от фронта по обвинение в преследване и избиване на гръцки партизани в Драма е осъден на 15 години лишаване от свобода. Командирът на 8-ма Тунджанска дивизия по време на Отечествената война – ген.-майор Борис Харизанов, за „благодарност“ за блестящите военни операции на дивизията при Оролик, Чурго, Надканиджа, Драва също е изхвърлен от армията без право на пенсия.
Последиците от дълго властващите класово-партийни критерии за това кой какъв е бил в българската армия не са преодолени и до днес. През 1960 е порутена една от светините на Стара Загора – порталът на 12-и пех. Балкански полк заедно с паметните плочи с имената на загиналите през балканските и Първата световна война. Оттогава до днес Стара Загора е на челно място в печалната класация на големите градове в България, които не са почели с паметник героите си, загинали във войните. През 1994 общинският съвет на Стара Загора именува малка уличка на името на уважавания от всички ветерани дядо Димитър (така с обич и до днес в Стара Загора наричат полк. Д. Димитров). До ден днешен табелки с новото име на улицата не са поставени. Извинението е стандартно – финансови причини. За съжаление политическото разделение и съществуващата конфронтация в съвременния обществен живот все още пречат към тази тема да се подходи спокойно и обективно, с нужното уважение пред подвига на поколения достойни воини, отдали силите и енергията си в името на България.#
* През периода 1934–1947 в територията на Старозагорска област влизат следните околии: Ардинска, Борисовградска (дн. гр. Първомай), Ивайловградска, Казанлъшка, Крумовградска, Кърджалийска, Момчилградска, Новозагорска, Свиленградска, Старозагорска, Харманлийска, Хасковска и Чирпанска (ДВ, бр. 38, 1934).
Автор: София ВАСИЛЕВА, в. Демокрация 14.08.2001
