Прадядото на Прошков
загинал в атентата “Св. Неделя”
Кандидатът за кмет на София Прошко Прошков може да се гордее с миналото си. Инженерът се интересува от своето родословно дърво и с часове може да разказва за двамата си прадядовци и за бабите си. В рода му има известни за времето си военни, адвокати и търговци, от които Прошков е наследил по нещо. Прадядото на десния кандидат за кмет на столицата Сокол Петров е една от най-интересните личности в родословието на Прошко Прошков. Той е загинал при бомбения атентат в църквата “Света Неделя” през 1925 година. Всъщност Сокол Петров му е прадядо по майчина линия. Той се ражда в далечната 1892 г. в Трънския край, в семейството на бежанци от близкото Кратово. През 1910 г. постъпва във Военното училище с 33-и випуск. Поради бушуващата Балканска война обучението на юнкерите е прекъснато. И през септември 1912 г. те са изпратени на фронта, за да трупат боен опит. Портупей-юнкер Сокол Петров е назначен за началник на 6-и санитарен транспорт при 13 пехотен рилски полк. Заедно с подчинените си организира прибирането на ранените от бойното поле и извозването им до полевите болници. На 1.01.1913 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик.
33-ти випуск на Военното на Н.В. училище при производството
1913г.
Получава назначение като взводен командир в сборната дружина на 26 пехотен пернишки полк. През 1913 г. заминава за фронта. И се бие със сърбите при Дренак. А по-късно с огромни загуби полкът спира сръбското настъпление при Калиманци. На 14.10.1915 г. при прочитането на Височайшия манифест за обявяване на война на Сърбия поручик Петров е произведен предсрочно капитан. Събитието случайно съвпада с рождения му ден. 26 пехотен полк е в състава на Първа пехотна софийска дивизия, наричана “желязната”. А по-късно влиза в състава на 7 Рилска дивизия и участва в боевете за кота 1255. Сокол Петров е награден с военен орден “За храброст” IV ст. II.клас
През 1918 г. дядото на кмета на община “Лозенец” Прошко Прошков кап. Сокол Петров се уволнява от армията. Като запасен офицер започва работа като чиновник в Централното благотворително на запасните подофицери дружество “Гургулят”. На 16 април 1925 г. запасният капитан Петров отива в катедралата “Св. Крал”, сега “Св. Неделя”, на опелото на своя бивш полкови командир от 26 полк, приятел и земляк ген. Константин Георгиев. Той е застрелян на улицата от комунисти два дни по-рано. Когато опелото започва, избухва заложена от терористите бомба. Сред 213-те загинали е и кавалерът на ордена “За храброст”, запасният капитан, участник в три войни Сокол Петров.
Погребение на жертвите от атентата в Св. Неделя 1925г.
Източник: Изгубената България
Дъщерята на кап. Сокол Петров, Радка, е омъжена за видния столичен адвокат Димитър Алексиев, също преселник от Македония. Неговият род е от Прилеп. Димитър Алексиев има правна кантора на бул. “Царица Йоанна” сега “Витоша”. След 9 септември е подложен на тормоз от комунистическата власт. Изчезва безследно през 1948 г. Синът на адвоката – Богомил Алексиев, който е дядо на Прошко Прошков, е женен за Надежда Костуркова. Тя е потомка на известния македонски род Костуркови, само че семейството й пристига в София не от Костур, а от Кукуш. Тяхната дъщеря – Весела – майката на Прошко, е дългогодишен преводач от английски език. На нея дължим преводи на автори като Уудхауз, Марио Пузо, Стивън Кинг и др. Родословието на Прошко по бащина линия също не е случайно. Името Прошков идва от прошка и се предава в рода от поколения. Прошкови знаят за себе си, че са клон на Батанджиевите – този род е дал един от шестимата основатели на Вътрешната македонска организация – Христо Батанджиев. В София пръв пристига прадядото на кмета – Янаки Прошков, тепавичар от Гевгели. Заселва се в едноименния изселнически квартал “Гевгелийски”. Неговият син Прошко Прошков се ражда в София през 1922 г. Завършва Търговската гимназия в “Лозенец” и започва търговия с текстилни стоки. Той си партнира с габровските индустриалци братя Калпазанови. През 1944 г. търговската му кантора става официален представител на немската фирма за автомобилни части АТЕ. Уви, този успех идва броени седмици преди 9 септември 1944 г… Днес името на дядо Прошко се носи от двама внуци – кметът Прошко Прошков и първият му братовчед, носещ същото име. Той е успял художник, който излага и е продавал картини в галериите на Ню Йорк, Виена и Лондон.
Източник: В-к Стандарт, 08.10.2011г. /стр.25 (със съкращения)
