Владетелският двор на Третото българско царство (1878-1946)
В представянето на историята на Третото българско царство най-често битува образа на една монархия, лишена от аристократичен чар. Един трон без пищност и размах, осакатен откъм онзи патиниран блясък на дворцовия живот, церемониал и социален кръг, характерен за европейските монархии.
В разказа за изграждането на новоосвободена България, най-често извинително се цитира едно изречение от Търновската конституция, което забранява благородническите титли и отличия от всякакъв тип. Обяснява се, че този документ е много демократичен за времето си. И всичко завършва дотук. По-нататък ни се представят съмнителни политически нрави, няколко преврата и толкова на брой селски диктатрури.
Крайно време е да се каже, че насадената представа за монархията на Третото царство е невярна. Търновската конституция наистина забранява титлите и ордените, но не поради либералния си характер, а под външния диктат на Берлинския конгрес. Той постулира, че Княжеството е васално на султана, князът не е суверен и тъкмо затова не може да дава титли и да учредява ордени.
Третото българско царство няма благороднически титли, но има всички останали атрибути на една монархия: дворцов жиаот, който не отстъпва на съседните държави, а и на редица европейски монархии, които не са прекъсвали династическата си приемственост. Забраната за ордените ловко е заобиколена от Княз Александър I, който създава орденна система в най-добрите европейски традиции. Тя е доразвита от Фердинанд I – един от капацитетите на своето време в областта на фалеристиката. По красота и изящество на изработката, българските ордени са сред най-добрите в Европа, а статутът им е сходен с техните първообрази в европейските монархии.
Третото българско царство има свето дворцово общество. Монархът има военна и гражданска свита, флигел-адютанти, канцлер на ордените, хоф-маршал на двора, шамбелан, тайни и лични секретари, съветници, камердинери, камерхери и лейб-медици. Князете имат адютанти и лични възпитатели, а княгините – придворни дами. През 1908г. е създадена и Дворцова гимназия, в която се обучават князете.
Дворецът има коменданти, интенданти, цивилна листа, придворни доставчици на различни вещи и услуги. Царят учредява под личния си патронаж редица културни и научни институции, които носят името Царски и съответния специален статут.
Монархът има своя гвардия (личен на Н.В. конвой, по-късно Лейбгвардейски на Н.В.конен полк), чиито командващи офицери са част от военната му свита. По-късно някои елитни военни формирования получават шефство на членове на владетелското семейство, офицерите от тези полкове носят на пагона си вензелите на шефа на полка, което им носи допълнителен престиж и им дава привилегията да бъдат част от свитата.
При заемането на територия с особен статут, за неин управител се назначава генерал-губернатор, който е представител на монарха, а не редови държавен чиновник. Непълнолетният монарх се представлява от регентски триумвират.
Зад това дворцовото общество стоят имена и съдби на конкретни хора. В европейската монархическа традиция, длъжностите във владетелския двор се носят от аристократи. В България, титли имат чужденците придворни, пристигнали заедно с князете Александър I и Фердинанд I. Останалите дворцови длъжности се заемат от елитни офицери, а в някои случаи и от цивилни – дипломати и учени. Всички те са високоерудирани, получили образованието си в Европа и отговарят напълно на висотата на своето обществено и длъжностно положение.
След преврата на 09.09.1944г., онези дворцови служители, които не успяха да емигрират бяха избити от комунистите. През следващите десетилетия да се говори за тях беше немислимо. Историята, която поколения българи учеха беше фалшива.
Е, истината е друга. През втората половина на XIX век амбициозни хора от балканските градчета не са се срамили от цървулите на дядо си, а са взели благословията му, изучили са се и са поставили началото на цели родови династии от елита на нова България. Имало е и друга България, освен онази на комунистите и дружбашите За нея ще разкажем в този сайт.
В йерархичен вид ще представим етапите на Третото царство, неговите владетели, техните семейства и дворцовата свита към всеки от тях. Военните са дадени с най-високия чин, който достигат в кариерата си.
ВРЕМЕННО РУСКО УПРАВЛЕНИЕ (1877-1879)
*
ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ (1879-1885)
Автономна област, обхващаща българските земи южно от Стара планина (без София и Македония) Управлявана от генерал-губернатор, християнин, назначаван от Турския султан. Създадена е по решение на Берлинския конгрес. На 06.09.1885г. е извършен преврат и е обявено Съединение с княжество България. След Съединението Турция признава българския княз за управител на Източна Румелия. След обявяване на Независимостта от 1908 Източна Румелия престава да съществува в правния мир.
Вътрешно устройство:
Генерал – губернатор;
Органически устав – конституция;
Главен секретар (и директор на вътрешните работи)
Частен съвет на Генерал-губернатора с 6 директори (министри);
Областно събрание – законодателен орган (56 души, от тях 10 по право и 10 назначени от генерал-губернатора);
Постоянен комитет (от 10 депутати, във времето когато не заседава Областното събрание)
КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР (АЛЕКО) БОГОРИДИ (1879-1884)
Kняз Александър I Батенберг /формално (1885-1886)
Княз Фердинанд I Сакс-Кобург Гота / формално (1887-1908)
*
КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ (1879-1908)
Васално княжество, управлявано от княз, избран от народа и назначен от султана със съгласието на Великите сили. Създадено по решение на Берлинския конгрес.
Устройство: Наследствена конституционна монархия с еднокамерен парламент и правителство съгласно Търновската конституция от 1879г. Формално, от съединението на България през 1885 до обявяването на независимост през 1908г. князът се именува “Княз на България и генерал-губернатор на Източна Румелия”, форма, която е дипломатически приемлива за Турция и Великите сили
КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ (1879-1886)
Принц Франц-Йосиф фон Батенберг
КНЯЗ ФЕРДИНАНД I САКС-КОБУРГ ГОТСКИ (1887-1908)
Княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска
*
ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (1908-1946)
На 22 септември 1908г. в църквата „Св. 40 мъченици” в старопрестолния град Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България – държавата става Царство, а монархът – Цар. Цар Фердинанд I царува до 1918г., когато след загубата на Европейската война е принуден да aбдикира в полза на сина си Цар Борис III. През 1934 е извършен преврат и политическите партии са разпуснати, въпреки запазването на парламентарната система. Царят запазва влиянието си в обществения живот и практически управлява страната. Този период е известен като „Личен режим на Борис III” През 1943г. дни след посещение при Хитлер Цар Борис умира при неизяснени обстоятелства. На трона се възцарява 5 – годишния Цар Симеон II, като от негово име управляват регенти. След окупацията на България от Съветската армия на 09.09.1944г. и установената комунистическа диктатура, регентите са свалени и в последствие разстреляни от т.н. „Народен съд” Назначени са нови регенти. През 1946г. след проведен референдум в условията на тежки репресии, България е провъзгласена за Народна Република, а царското семейство е прогонено от страната.
ЦАР СИМЕОН II / при регенти (1943-1946)
*
ПРИДВОРНИ ДЛЪЖНОСТИ И ДВОРЦОВИ ИНСТИТУЦИИ
*
ГЕНЕРАЛ-ГУБЕРНАТОРИ В ОСВОБОДЕНИТЕ ЗЕМИ (1912-1940)
ЛЕЙБГВАРДЕЙСКИЯТ НА Н.В.КОНЕН ПОЛК
КАНЦЕЛАРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОРДЕНИ
ДВОРЦИТЕ НА ТРЕТОТО ЦАРСТВО
РЕГАЛИИ НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ
ЦАРСКИЯТ ЩАЛ И АВТОМОБИЛНА СЛУЖБА
ДВОРЦОВИТЕ ПРИЕМИ
КЛУБОВЕ И САЛОНИ (Софийският Clubland)
