Химн на Н.В. Царя
Химн на Н.В. Царя
Музика: Емануил Манолов
Текст: полк.Георги Агура
Всемогъщи прави Боже,
молим Царя ни пази.
Дай му сили за да може,
зли поврати да срази.
За погром на враговете,
и за славни бъднини,
Боже, Царю на Царете,
дай на Царя светли дни.
А на българското племе,
ума боже просвети,
с любов да се обеме
и задружно процъфти.
Чрез съгласие да може
силна воля да развий,
чрез напредък дай му Боже,
славно име да добий!
Химнът е неизменна част от държавната символика .Химните като символ на държавността се появяват най-късно, далеч след знамето и герба. Произходът им е свързан с епохата на просветените монархии от ХVIII в.
За най-стар държавен химн в Европа се смята този на Великобритания, “God Save the Queen /King ” (Боже пази кралицата/краля). Утвърден за такъв около 1745 г. той възниква като патриотична песен, писана през 1743 и публикувана за пръв път в Лондон през 1744 г. В 1745 г. тя става особено популярна по време на сблъсъците между разбунтувалите се шотландци и англичаните. Песента е харесана от крал Джордж III и той разпоредил да бъде изпълнявана на всички мероприятия с негово участие. Не е известно кой точно е автор на музиката. За такива се сочат Джон Бул, Ж. Люлли, Г.Ф. Хендел и Хенри Кери.
[youtube=http://youtube.com/watch?v=DnuoGOo3Bew]
Следващата държава сдобила се с химн е Испания. През 1770 г., там е наложен “Marcha Real” (Кралски марш) – само музика без текст, за чийто автор някои смятат пруския крал Фридрих Велики. Текстът е добавен по-късно.
[youtube=http://youtube.com/watch?v=OKK38OFkC2M]
През 1797 г. държавен химн е утвърден и в Австрия. – “Gott erhelte Franz den Kaiser” (Боже, пази нашия император Франц) , написан от Йозеф Хайдн. По-късно се използва в Германската империя.
[youtube=http://youtube.com/watch?v=mBq3klpvKFw]
Тази мода не заобикаля и Балканите. В Турция още през 60-те год. ХIХ в. е утвърден за химн т.нар „Султански марш”, който по подобие на испанския и италианския кралски маршове е само музика.
[youtube=http://youtube.com/watch?v=DwLk1fGBROQ]
Първите опити у нас за написване на национален химн датират непосредствено след Освобождението. Известни са два такива проекта, при които за база е послужил руския химн. Първият проект е дело на П.Р.Славейков и датира от 1879 г.
Княза избранния,
първовенчанния,
Боже, спази!
Вишний Царю, царей,
дълго дай да владей,
мирно дай да владей,
Зло отрази!
Скиптър в ръката му,
царството в къта му,
Боже, варди!
А на войските му,
с доблест накитени,
с храброст възхитени,
щит Ти бъди !
Висши сановници,
нижни чиновници,
в памят управи!
И представители,
мирни водители,
за правдините ни ,
благослови!
Спри ядовете ни,
Стрий враговете ни,
Боже, стани!
Всички нас поданни,
в добър път водени,
скупом народа ни,
съедини!
Другият опит за химн на Българи принадлежи на учителя Христо Караатанасов. С него търновските ученици посрещнали княз Александър I на 27.06.1879 г.
Слава, Слава
да възпява,
българската
земя свята.
Да живее,
за да грее
кат светило
наший княз !
Да ликуват,
тържествуват,
българските
момци вити.
Да живее,да живее,
за да грее
кат светило
наший княз !
Да живее,
за да грее
слънце мило,
наший княз !
Боже, силний
и умилний
надари го
с дълги дни!
Да живее,
да владее,
до дълбоки
старини.
Да живее,да живее
да владее
до дълбоки
старини.
Въпреки всичко тези, иначе оригинални, опити не успяват да станат национален химн. Традицията, наложена от временнто руско управление 1878-79 и руските офицери, командващи армията е, за химн да се използва този на Руската империя. Той е утвърден с указ на император Николай I на 31.12. 1833 г по текст на Василий Жуковски и музика на Алексей Фьодорович Лвов и служи за такъв, чак до свалянето на монархията на 02.03. 1917 г.
Боже, Царя храни!
Сильны, державны,
Царствуй во славу,
Во славу нам!
Царствуй на страх врагам,
Царь православны
Боже, Царя, Царя храни!
Боже Царя храни!
Славному долги дни
дай на земли.
Гордых смирителю,
Слабых хранителю,
Всех утешителю,
Все ниспошли.
Перводержавную
Русь Православную,
Боже, Царя Царя храни!
Царство ей стройное
в силе спокойное,
все ж недостойное
прочь отжени.
О, Провидение,
Благословение
Нам ниспошли!
К благу стремление,
Счастье, смирение,
В скроби терпение
дай на земли!
Даваме линк към откъс от филма “Сибирксият бръснар” на Никита Михалков, който показва церемонията по клетвата на юнкерите на Императорското военно училище, защото смятаме, че ще бъде интересно. Самият химн се изпълнява в края на записа, когато Императора си тръгва.
[youtube=http://youtube.com/watch?v=ZyOphyIt_ho&feature=related]
Управляващия владетелски двор в третата българска държава, наред със знаме и герб е и имал собствен химн. Неговата история днес е малко известна. Тя започва през 1900 г., когато главният военен прокурор полковник Георги В. Агура написва текст за национален химн, който да замести “Шуми Марица”. За пръв път е публикуван на страниците на “Военни известия”. Композиторът проф. Емил Зауер, съчинява и мелодия към този текст. Всички опити обаче, от страна на княз Фердинанд I и на приближените му да наложат песента за химн на страната претърпяват неуспех. Въпреки лошият си текст “Шуми Марица” се радва на огромна популярност.
След като песента на Агура не успява да стане национален химн, Фердинанд I решава да го направи дворцов. За целта през 1908 г. е проведен конкурс за написване на “Химн на НЦВ княз Фердинад I”. До нас са достигнали няколко композиции на: Карл Йепмарш-капелмайстор на Военното училище, Добри Христов, Иван Шопов, Георги Шогунов и други. В крайна сметка е утвърден химн по текста на Агура и музика на Карл Йепмарш. За пръв път е изпълнен на 29.09.1908 г. от хора на офицерите от столичния гарнизон, по повод обявяването на независимостта на България. От Агуровия оригинал единствено думата “княз” е заменена с “цар”.
През 1925 г. е утвърдена нова мелодия, дело на композитора Емануил Манолов.От 1940 г. царския химн задължително се изпълнява след “Шуми Марица” След 9.09. 1944 г. е премахнат, а след т.нар. „референдум” и обявяване на България за народна република е забранен.
Източник: Иван Войников. История на българските държавни символи
http://protobulgarians.com
