Архангелова (военна) задушница
Първата събота на ноември преди Св. Архангел Михаил е Архангелова задушница. Известна е още като Военна задушница, защото по традиция тогава православната църква и армията почитат паметта на всички паднали за Отечеството. В България церемонията е въведена през 1880г. от княз Александър I Батенберг и военния министър ген.майор П. Паренсов. На този ден във всеки град, село, поделение или място, където са погребани воини се отслужва заупокойна панихида, съпроводена с военни почести. Службата се води от най-висшия духовник на населеното място или епископ в присъствието на най-висшия офицер на гарнизона. В церемонията участват бойните знамена, които са участвали в преки бойни действия и са осветени по православен ритуал.
Опело край Одрин – 1912. Източник: Изгубената България
Церемонията е едновременно тъжна и тържествена. Военните са с празнична форма без шарф и акселбанти, а цивилните – в тъмно официално облекло. Начало дава националният химн в изпълнение на военнен оркестър. Службата не се извършва в храм, а на открито – както на бойното поле.
Под голото небе на маса се поставят хляб, вино и църковно жито. Свещениците служат специален тропар “всех павших на поле брани”. През цялата служба военните остават гологлави (с изключение на знаменния взвод).
След това се подава команда “на колене” . Свири се траурния марш “Кол славен”, по мелодията на православното песнопение “Колко е славен нашият Господ в Сион”.
Докато всички присъстващи са на колене, войници от представителната част изнасят венците на изходно положение за поднасяне. След “Кол славен” военните налагат шапки.
Изпълнява се “Велик е нашият войник” – официален боен марш на Българската армия, по време на който блоковете взимат “за почест”, а офицерите отдават чест. След това се поднасят венци и цветя, раздава се жито за помен.
На 7 ноември 2009г. точно в 11:00 ч. в мемориал “Военен мавзолей – костница” на Централните софийски гробища засвири “Мила Родино”. Около паметника бяха строени представителни части на всички родове войски, целият генералитет, офицерите от софийския гарнизон и чуждестранните военни аташета, акредитирани у нас.
Пред паметника застават Президентът в качеството на върховен главнокомандващ, министърът на отбраната, началникът на Щаба по отбраната. Присъстват много от живите ветерани, възпитаниците на Военното на Н.В. училище, кавалери на Военния орден “За храброст”. Тази година имаше сериозно присъствие на потомците на стария офицерски корпус от клуб “Един завет”.
Военният мавзолей – костница не може да остави никой равнодушен. Дъговидно зад паметника е разположена сграда, представляваща дълъг коридор, от външната страна с колонада. На десния край има зала, в която са експонирани военни карти, на които са отбелязани всички битки и военни гробища на българската войска. В артилерийски гилзи е положена пръст от Мизия, Тракия, Македония и Добруджа и Западните покрайнини. Нов елемент е урната с пръст от Кербала, където на 27 декември 2009г. българската база “Индия” бе атакувана от ислямисти и загинаха български воини. В средата на сградата има православен храм. Самият дъговиден коридор, свързващ залите се състои от редици от пода до тавана с хиляди урни с костите на паднали в битка български войни. Капаците са дърворезба с кръстове и икони, а на малки табелки е изписано името и чина на героя. Малко паметници влияят по силно от преминаването между тези две стени, градени от хиляди малки надписи.
Вечна памет!
