Родът Балареви
По случай приемането на проф. Христо Баларев в клуб “Един завет” имаме удоволствието да представим мъжете от старата калоферска фамилия Балареви – няколко поколения забележителни учени и военни. Бащата и чичото на проф. Баларев са генерали, както и дядо му по майчина линия – ген. Ив. Попов – започнал службата си на България в четата на Филип Тотьо, за да я приключи нелепо под руините на храма “Св Неделя” при комунистическия атентат.
Проф. д.х.н. Христо Хр. Баларев е роден в София през 1934г. в семейството на ген. Христо Баларев. Завършва химия във Физико-математическия факултет на СУ през 1957г. Работи 2 години като гимназиален учител, след което става научен сътрудник в Химическия институт на БАН, по-късно в Института по Обща и неорганична химия към Академията. През 1968г. се хабилитира като доцент и ръководи катедра „Неорганична химия” във ВХТИ – Бургас. Води спецкурсове във ВХТИ – София, ВХТИ – Бургас, ПУ, СУ – Хим. Факултет. През 1969г. защитава докторат в Германия , като обособява научно направление, което съществува и днес в университета Фрайберг – „Изследване на солеви системи” Спечелва Хумболтова стипендия през 1976-1978г. През 1983г. става доктор на химическите науки в ИОНХ на БАН, а през 1988 става професор и ръководител на Лаборатория по неорганични соли. Автор на 187 научни труда, 5 книги и монографии. Под негово ръководство защитават 12 докторанта.
Национален представител и член на комисията по разтворимост – Международния съюз по чиста и приложна химия. Член е на редица редакционни съвети, научни и експертни комисии. Член на ВАК, УС на БАН, фонд „Научни изследвания”, зам-министър в Министерство на образованието и науката в правителството на Иван Костов (1997- 2001).
Балареви е стар и уважаван род. Корените му водят към с. Дирилие , Карловско откъдето през втората половина на XVIII век братята Мито и Стоян Баларите се преселили в Калофер. През следващите два века Балареви взимат дейно участие в просветните, църковни и освободителни борби. Могат да проследят родството си с повечето видни калоферски родове. Мито Баларев имал голямо семейство. Негови синове са Цанко Баларев (дядо на проф. Хр. Баларев), кап. Иван Баларев – първият офицер в рода, служил е в 23-ти пех. Шипченски полк; и Христо Баларев (1851-1922) – юрист, учител и съдия в Плевен, кмет на Русе.
Син на Христо Митов Баларев е световно-известният учен
проф. Димитър Хр. Баларев (1885 Русе – 1964 София). Завършва химия в Загребския университет през 1907г., а на следващата година пак там защитава докторат. Става гимназиален учител в родната си Русенска мъжка гимназия, където започва научни изследвания върху фосфорните киселини. Като гимназиален учител публикува 29 научни труда в европейски научни списания!
Участва в Балканската война, където е ранен, в следствие на което зрението му пострадва. До края на живота си е силно късоглед. През 1920г. става редовен доцент по Неорганична и аналитична химия в Софийския университет. През 1922 – 23г. специализира в Гьотинген, Германия при проф. Таман. След завръщането си в България е избран за извънреден професор по химия. От 1930 до 1958г. е редовен професор и ръководи Катедрата по Неорганична химия в СУ. Автор на над 200 научни статии. Проф. Дим. Баларев обучава няколко поколения български учени – химици и с основание можем да кажем, че той е един от бащите на химичната наука в България. Издаденият от него през 1948г. учебник по Неорганична химия и днес е еталон. Проф. Дим. Баларев е създател на оригинална научна теория за дисперсния строеж на твърдото тяло, която носи неговото име.
Писателят Георги Данаилов, който е завършил химия, в книгата „Доколкото си спомням” отделя специално внимание на спомените си за проф. Дим. Баларев. В главата „Професорите от онова време” писателят казва:
„Баларев не преподаваше, а свещенодействаше. – Разберете, няма по-голяма радост от радостта в науката! – обичаше да повтаря той.
*
„Баларев не преподаваше Химия. Той проповядваше химия. „
*
Прави опит с антимон, който не се получава:
– Туй не е никакъв антимон, моля ви се, едно време, преди девети септември, какъв антимон имаше…
Тъкмо от този свой чичо (бащин братовчед) проф. Христо Баларев наследява страстта към химическата наука.
Но да се върнем на синовете на Мито Баларя от Калофер. Големият син Цанко Баларев (1850-1921) има на свой ред голямо семейство, а двама от синовете му стават генерали.
Ген. Христо Цанков Баларев – баща на Хр. Баларев,
(19.12.1887 Карлово – 02.02 1946 София)
Завършил Интендантската академия в Санкт Петербург през 1908 г.
Участник в Балканската и Междусъюзническата войни.
Военно-инвалид, ранен в боя със сърбите при Криволак на 2 юли 1913 г.
Кавалер на Военния орден “За храброст”
Секретар на Висшия съвет за народна отбрана, от 1935 г.
Произведен генерал-майор на 6 май 1936 г.
Главен интендант при Министерството на войната от 1936 г.
Автор на редица книги, учебници и ръководства по интендатска служба и военна администрация.
Автор на много статии във вестниците „Народна отбрана” и „Военен журнал”.
Ген. Хр.Ц.Баларев е женен за дъщерята на ген. Иван Попов(вж. по-долу) Василка. Техен син е проф. Христо Хр. Баларев
Ген. Васил Цанков Баларев
(25.12.1893 Карлово – 28.08.1965)
Завършва ВНВУ
Участник в Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни.
Началник канцелария в Министерство на войната от 1941 г.
Произведен генерал-майор на 6 май 1941 г.
Уволнен от военна служба като царски офицер на 10.09.1944.
Арестуван на 21.09.1944 г.
Лишен от пенсия (1946).
Изселен заедно със семейството си в Плевен и Своге (1946-1963).
Задържан от органите на МВР в София за разследване (1944-1945, 1950-1951).
Въдворен в лагерите Ножарово и Белене (1951-1954).
През 1954г. е осъден на шест години затвор по наказателно дело № 19/1945 г. за недонесение и укривателство на ген. Христофор Серафимов – негов съвипустник. Излежал присъдата в Пазарджишкия затвор (1954-1956).
Ген. Иван Тодоров Попов – дядо по майчина линия на проф. Хр. Баларев
(16.02.1857 Свищов – 16.04.1925 – убит при атентата в храм „Св.Неделя”)
Участва в четата на Филип Тотьо през 1876 г.
Завършва първия випуск на Военното училище в София – 1879 г.
Участва в Сръбско-българската война 1885 г. Като капитан командва дружина във 2-ри пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот.
Произведен генерал-майор на 18 май 1908 г.
Участва в Балканската война като командир на бригада, воюва при Люлебургаз (1912 г.).
Участва в Междусъюзническата война като командва Първа пехотна софийска дивизия (1913 г.)
След войната се уволнява в запаса.
Народен представител в 17-ото ОНС (1914 г).
Зачислен в Опълчението на 5 август 1920 г.
Заради политическите му убеждения през 1922 г. е арестуван и затворен без съд и присъда от правителството на Ал. Стамболийски.
Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
