Месечна лектория: “Железният генерал” – филм за ген. Павел х. Христов
Традиционната лектория на Съюза на ВНВУ за м. март се проведе на 29.03.2010 г. в концертната зала на Централния военен клуб . Показан бе документалният филм “Железният генерал” на етрополския краевед Петко Петков. Филмът разказва за личността и живота на генерал от пехотата Павел х. Христов “Каналията” (1859-1921). Павел Петров х.Христов е роден в Етрополе в богат род на търговци. Баща му и чичо му са участници в Революционния комитет.
Павел завършва Априловската гимназия в Габрово и постъпва в първия випуск на Военното училище. участник в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, двоен кавалер на Военния орден “За храброст”. През 1915г. е назначен от цар Фердинанд I за губернатор на Морава. През 1912г. като командващ 5-та пех. дивизия в нарушение на заповедите на командването ген. Христов овладява отстъплението, реорганизира войските си и само със своята дивизия атакува “на нож” цяла турска армия. По този начин турците не успяват да минат в тил на 3-та и 1-ва армия. С това свое действие ген. Христов практически спасява войната. Руските наблюдатели го наричат “железния генерал”.
Имал славата на неподкупен и безупречно почтен човек. През 1920г. за кратко е назначен за градоначалник на София. При него идва богат търговец и се опитва да го подкупи с фишек златни наполеони. Генералът побеснява, удря фишека с парите в лицето му, пребива го и къса дрехите му, когато ординарецът влиза за да види какъв е този шум, генералът му нарежда да изхвърли този “каналия”.
Високомерен, суров и фанатично взискателен, изключителен военен стратег и тактик, той се държал като аристократ с подчинените си, но живеел като аскет сред тях. Генерал Христов вярвал, че домът на офицера е казармата. Затова въпреки високото си обществено положение и богатия си род умира без собствена къща. Нареждал да изпращат на семейството му храна от казана на войниците.
Когато турският генерал Махмуд Мухтар паша е изправен на военен съд за поражението си в Балканската война, той казва на съда: “Господа съдии, не забравяйте, че срещу себе си имах ген. Павел Христов!”
Филмът е правен по спомени и личния архив на сина на генерала Пенчо и внучка му Соня. Г-жа Соня х. Христова присъства на представянето и се обърна към присъстващите членове на Съюза, сред които и членове на клуб “Един завет”.
Петко Петков разказа за усилията на етрополски инициативен комитет за възстановяване на паметника на загиналите във войните (премахнат след 9 септември) и поставяне на плоча на ген. х.Христов. През 1939г. на негово име е кръстена улица в родния му град, която след 9 септември е преименувана. Все още не е направено нищо за нейното възстановяване.
