Кап.д-р Боньо Бонев (67в.) пише книга за баща си полк Иван Бонев (38 в.)
Старият войн посвети стихотворение на Клуб “Един завет”
Капитанът от запаса д-р Боньо Бонев – председател на Клуба на възпитаниците на Военните на Н.В. училища в Пловдив е потомствен офицер. Неговият баща полк. Иван Бонев е последния командир на елитния шефски полк от Пловдив – 9-ти пехотен на Н.Ц.В. Княгиня Клементина. Кариерата му в полка е започнала под командването на легендарния подполк. Борис Дрангов.
Боньо Ив. Бонев е роден на 12 август 1926 г. Завършил е военното училище в София с 67-ми випуск. Служи в Ямбол и София, известно време е преподавател във военното инженерно училище. Уволнен от армията през 1953 г., след което завършва медицина. До днес работи като лекар в ДКЦ. Д-р Бонев се изявява като поет и публицист. Публикувал е свои произведения в литературни списания и вестници. Издал е книгите „Панацея”, „Шамандура”, „Скандал в рая”, „Ах, тази любов” и „Кой си ти”. В момента Боньо Бонев работи над книга за своя баща – полк. Иван Бонев, участник в двете световни войни, командвал 9-ти Пловдивски пех.полк при Деве Баир и Стражин.
Полковник Иван Бонев е роден на 5 февруари 1895 г. в с. Черноземен, Пловдивско. Семейството му се премества в Пловдив, където той завършва Прогимназиалното и гимназиалното си образование. На 29 септември 1915 г. постъпва във Военното на Н.В. училище с 38-ми випуск. На 30 януари 1917 г. 348 души от випуска са произведени предсрочно, заради нуждата от офицери в бушуващата Първа световна война. Офицерският кандидат Иван Бонев е разпределен като взводен командир в 9-ти Пловдивски на Н.Ц.В. княгиня Клементина полк, намиращ се на позиция при завоя на р. Черна на Битолския фронт. Командир на „клементинци”е легендарният военачалник подполковник Борис Дрангов.
След войната Иван Бонев остава на служба – в началото на 1919 г. е взводен командир в 28-ми Стремски полк, а след това е ротен командир в 9-а пехотна дружина, както е преименуван 9-ти полк. През 1926 г. е повишен в звание капитан. От октомври 1929 г. е началник на втори подучастък от осми граничен участък (тогава заради Ньойския договор армията е превърната в „погранична стража”). Служи и в 21-а средногорска дружина в Карлово. През 1932 г. отново е в 9-а пехотна дружина в Пловдив.
По време на Втората световна война е комендант на гр. Гюмюрджина и изпълнява задачи по формирането на 58-и полк. С М.З. № 179 от 21 май 1942 г. е произведен в чин полковник и е назначен за командир на 9-и пехотен пловдивски полк.
Бойното кръщение на полка е при Деве Баир. На 5-и септември 1944 г. е получена заповед полкът с придадени артилерийски и бронеизтребителни подразделения да формира самостоятелен отряд и да се изнесе най-бързо в района на град Кюстендил, като прегради пътя за Крива Паланка и не позволява на немски части да преминат старата граница. Позицията е удържана, полковник Бонев е награден с орден за храброст и провъзгласен за почетен гражданин на Кюстендил. Полкът участва в сраженията при Варовище, Крива Паланка и Стражин.
Полк. Иван Бонев носен на ръце от войниците си след боя при Стражин
На 10 септември, докато полк. Бонев води бой с немците край Кюстендил, въоръжени комунисти нахлуват в дома на Боневи в Пловдив с обвинението, че са „фашисти”. Когато съпругата на полковника възразява, че докато мъжа и пази границата, със семейството му се отнасят като с престъпници, комунистите заявяват, че те следват телефонните жици, а който има телефон е фашист. За нещастие Боневи имат два телефона – един граждански и един за пряка връзка с казармата на полка. Заключват жената и децата в пералното помещение и ограбват всичко ценно от дома им. От ужасът дъщерята на полковника Елена, тогава 11 годишна губи съзнание и онемява. Възстановява се след няколко месеца.
Семейството е изселвано многократно. С присъда от 9 март 1945 г. полковник Бонев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор. На 5 април 1946 г. е реабилитиран, но в началото на юни е арестуван отново и след жестоки инквизиции е пратен в концлагера „Росица”. Там намира смъртта си на 10 октомври 1946 г. на 51-годишна възраст.
Полковник Иван Бонев е един от основателите и член на първото ръководство на пловдивския футболен клуб „Марица” през 1921 г. По негова инициатива се открива фонд за построяването на паметник на Гюро Михайлов. (Този паметник сега е на Централния площад в Пловдив, след като дълго време не можеше да му се намери подходящо място. Преместването му бе по инициатива на сина на Иван Бонев – кап. д-р Боньо Бонев.)
Кап. о.р. д-р Боньо Бонев направи един необичаен и трогателен жест към Клуба на потомците „Един завет”. Посвети ни стихотворение. Приемаме го с благодарност и отговорност!
ЕДИН ЗАВЕТ
Те пееха в конгресна зала
„Велик е нашият войник”,
За него всичко бяха дали
В трудния, върховен миг.
Водачи бяха през войната
На този български войник
Макар сменил бе знамената
Партиен, чужди политик.
Едни загубиха живота,
През кървавата, люта бран,
На оцелелите хомота
Нахлузи зъл червен тиран.
По лагери, затвори, мини,
Те бяха в тягостните дни,
Щом комунизма си замина
Напрягат сили в старини
За бъдещето на децата,
Които ще ги наследят,
Че в младостта е красотата
И скъп е родният ни кът.
На поколението ново,
Което в мир сега расте:
– Потомци, чуйте наш’то слово
Те казват с думи от сърце:
Опора бяхме на страната,
Възход видяхме, но и гнет,
България да е в сърца Ви –
Това е нашият завет!
/Пловдив,
Април 2010г.
Кап.о.р. д-р Боньо Бонев, 67 випуск на ВНВУ/
____
Използвани са материали от публикации на Цончо Драгански в-к Българска армия – Пловдив.
