62 випуск на ВНВУ
Особено ни е приятно да разкажем за 62 випуск на Военното на Н.В. училище. Той е уникален по своему. Това е първия и последен випуск преминал пълното 6 – годишно обучение във ВНВУ в неговия втори кадетски период.
Напомняме, че кадетската гимназия е забранена след Ньойския договор и възстановена през 1937г. Тогава едновременно постъпват кадети в трите кадетски класа. Най-малки сред тях са младшите кадети – родените през 1921г. възпитаници на 62 випуск. Те са прозведени в първи офицерски чин от Цар Борис III на 31 януари 1943г. – 8 месеца преди смъртта на царя – обединител. Така 62 випуск става и последния, произведен от цар Борис III.
62 випуск е уникален и в историята на нашия Съюз, тъй като клуб „62 випуск” се учредява на 10 октомври 1990г. – цели две години преди учредяването на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. В този смисъл клуб 62 випуск е създател на нашата организация и дава важен начален тласък за нейното създаване.
И така, на 15 септември 1937г. 171 16-годишни момчета прекрачват портала на Военното на Н.В. училище под строгия поглед на фелдфебела на каулката – бай Лукан Цербера. През следващите 6 години тези деца ще стават в 5 часа сутрин. Тежките маршировки се редуват с безкрайни учения, целодневни преходи в пълно бойно снаряжение, стрелби, атаки „На нож”, езда, отново учения. Следобедните часове усвяват изкуството на кавалера – учат се да танцуват, да се хранят, да се държат в обществото. Учат математика, физика, история, учат, пишат и четат стихова на няколко езика. Вечер чистят калта от дрехите си, лъскат оръжието до огледален блясък и ако остане време преговарят учебния материал. За най-малкото провинение губят правото на отпуск. За всяка проява на нисък морал или нарушение на правилата на училището, за лъжа, бягство, пушене, политика… наказанието е едно – изключване.
Идва неделния ден, когато щастливците, преминали през всички цедки излизат в отпуск. Униформите им са безупречни, ботушите – лъснати като джам, стойката – изпъната, а от редиците им се носи „Един завет” на няколко гласа. София занемява от възторг. Столичани се подреждат по тротоарите на „Оборище” и ръкопляскат на своите бъдещи офицери.
На 31 януари 1943 се случва незабравимото – най-щастливия миг в живота на всеки от тях. Цар Борис III се обръща към тях с кратко слово и ги произвежда в братството на офицерския корпус. След това приема всеки от 160-те подпоручици поред на личен разговор. Оказва се, че владетелят познава бащите, дядовците и братята им. Царят познава поименно всички свои офицери.
Идва войната и младите офицери са запратени на фронта срещу довчерашния съюзник. Политическата ситуация е отвратителна, бъдещето – безнадеждно. Офицерите са военни машини – дадена е заповед. Клетвата повелява заповедите да се изпълняват.
55 от випуска окичват гърдите си с рубинения кръст и стават кавалери на ордена „За храброст”. 8 завинаги остават по бойните полета на Югославия и Унгария.
Войната свършва и героите се връщат у дома. Онези, които получаваха ордени за храброст в сражение с германците сега са обявени за фашисти. 155 от 160 са репресирани от комунистическата власт, уволнени от армията, изселвани, малтретирани. 45 преминават през затвори и концлагери. 11 са осъдени от т.нар. „Народен съд”, 1 е убит, останалите са изключвани от университетите, уволнявани от работа и тормозени до 80-те години на XX век включително. Въпреки това закалката на ВНВУ си казва думата. Не се предават. 56 завършват второ висше образование, 29 имат научни трудове. Повечето се реализират успешно като лекари, адвокати, архитекти, инженери, учени и се налагат въпреки системата.
Настъпва мечтаната промяна. Випускниците се събират всяка седмица в ресторант Ерма. През м. май 1990 някой подхвърля новината, че „младежите” от 65 випуск са отбелязали 50 г. от постъпването си във ВНВУ в сградата на ВА „Г.С. Раковски”. Идеята въодушевява присъстващите, за които десетилетия е било немислимо да припарят до своята Алма матер. Решават да отпразнуват 50 години от завършването на кадетската гимназия (1940). Следват опита на 65 випуск, намират отклик и подкрепа и от страна на Академията и на 10 октомври 1990 се събират пред колоната на българския офицер. Виждат се приятели, които не са се срещали десетилетия. Ентусиазмът е неописуем. В тържествената зала на училището провеждат учредителното събрание на „Клуб 62 випуск на Военното училище София” – организация с идеална цел.
Тодор Стомоняков получава албума на випуска от председателя на клуба Димитър Дучев
Клубът набелязва своя програма за действие, прави своя значка и започва редовни сбирки. Ръководството е в състав: Димитър Дучев – председател, Александър Киселички – зам. Председател, Антони Димитров – секретар, Никола Филипов – касиер и членове Димитър А. Димитров, Никола Първанов, Радуш Кънчев, Рашко Робев и Стефан Георгиев. Контролна комисия: Ботьо Бояджиев и Димитър Т. Димитров.
Клуб 62 випуск подпомага и вдъхновява организирането и на други випуски, а през април 1992 всички клубове учредяват Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Останалото, както казват е история…
Клуб 62 випуск подготвя тържествено отпразнуване на 50 – годишнината от първото си производство. Решено е да се издаде специален юбилеен сборник на випуска, за което е съставен редакционен екип, който започва проучване и събиране на материали. През 1993г. албумът е издаден от Военно издателство в 200 библиографски екземпляра. Съдържа историята на випуска, снимки и биографии на випускниците, спомени за ВНВУ, войната, репресиите, новата история на випуска, снимки и статии, статистика. Поезия… Тържеството е проведено на 30 януари 1993г. Представен е юбилейния сборник и е подарен на всички участници. През септември 1993г. е издаден втори албум, който разказва за тържествата на 50 – годишнината.
През следващата 1994г. режисьорът Иван Балевски заснема филма „Кадети”. В този уникален документален филм за живота си разказват пред камерата Димитър Дучев, Тони Халачев, Арет Аретов, Георги Захов, Рашко Робев, Любмил Козаров от випуска. Появяват се Дянко Марков (63в), който по това време е председател на Съюза и полк. Димитър Христов – техен взводен командир. Разказите се редуват с архивни кадри от участие на випуска в Гергьовденския парад през 1942г. и производството в първи офицерски чин през 1943г. Резултатът е наистина великолепен – филмът пресъздава и внушава морала, ценностите и високата класа на българския офицер, такива, каквито вероятно никога повече няма да ги видим.
Днес клуб 62 випуск не съществува. Единици от неговите членове са все още сред живите. Но усмихнатите лица от филма ще останат, за да ни напомнят завета на дедите…
ПЕХОТИНЦИ
I пех. взвод
Александър Георг. Киселички (баща офицер 38 вип., убит)
Ангел В. Хаджиатанасов
Асен Ас. Кантарджиев ВоХр
Атанас Тр. Атанасов
Васил Ив. Попов ВоХр (баща офицер)
Генчо Ц. Стаменов (Домусчийски) – умира в затвора след гладна стачка 1954
Георги Д. Батоев
Георги Панайотов Георгиев (баща офицер)
Георги П. Бакалов ВоХр
Димитър Б. Райчев
Димитър Вл. Мавродиев
Димитър С. Дучев ВоХр
Димитър Т. Димитров НОВЗ
Еленко Д. Раденовски
Йордан Мирчев Йорданов (баща офицер)
Крум Сотиров Пепелюгов ВоХр (баща офицер)
Любен Марков Тодоров (баща офицер)
Михаил Хр. Тотев ВоХр
Никола П. Караджов
Николя П. Наков
Никола П. Николов
Панайот Г. Дуплев
Пенчо Анастасов Анастасов ВоХр (баща офицер)
Петър Ник. Бозаджиев ВоХр (баща офицер)
Радуш Д. Кънчев ВоХр
Румен Й. Чешанков ВоХр
Христо Д. Аянов
II пех.взвод
Атанас Г. Чалъков
Атанас С. Шубаров
Ботьо А. Бояджиев ВоХр (баща офицер, убит от комунистите)
Ботьо Д. Ботев ВоХр (баща офицер)
Васил Г. Манов
Георги Ас. Георгиев ВоХр
Георги К. Захов (баща офицер)
Георги Н. Цанков ВоХр
Димитър Г. Люцканов (баща офицер)
Евгени К. Генчев
Здравко Протасиев Пампулов (баща морски офицер)
Иван Г. Иванов
Илия Г. Цуцуманов НОВЗ
Йордан Г. Илиев ВоХр
Константин Ал. Константинов ВоХр
Костадин Г. Пандев
Любмил П. Козаров
Марин Д. Василев – убит в бой със сръбски партизани
Методи М. Попов ВоХр
Милко Б. Съев ВоХр
Неделчо М. Величков ВоХр
Нейко П. Нейчев – убит в ареста от комунистите
Никола И. Алтимирски ВоХр
Никола Р. Николов
Станислав Б. Боев НОВЗ
Стефан З. Тепциев (баща офицер)
Христо Б. Калайджиев ВоХр (баща офицер)
Христо Н. Попов (баща офицер)
АРТИЛЕРИСТИ
Алекси М. Алексиев
Ангел И. Миевски ВоХр
Антоний А. Димитров
Асен С. Кулаксъзов
Борис М. Янакиев ВоХр
Васил А. Хадживасилев
Васил К. Василев
Генчо В. Минчев ВоХр
Гено И. Бамбов
Георги И. Палтарски ВоХр
Георги К. Славков
Димитър В. Тошев – убит на фронта
Димитър Вл. Големинов (баща офицер)
Димитър Н. Тодоров ВоХр
Евгени К.Мутафов
Евгени Н. Тодоров
Емил Н. Брайчев ВоХр
Ивайло З. Янев
Иван Д. Кръстев ВоХр
Иван Н. Вачков ВоХр
Иван П. Панайотов ВоХр (баща офицер)
Илия Д. Тюлев
Илия С. Илиев
Йоаким Л. Средков
Йордан Л. Въжаров
Кирко Минчев Вазов – племенник на Иван Вазов
Константин Д. Стоянов (баща офицер)
Константин Л. Апостолов (баща офицер, убит от комунистите)
Константин Хр. Христов ВоХр (баща офицер)
Крум В. Дишев
Любен В. Георгиев
Любен К. Нелчинов (баща офицер)
Марко Н. Шиваров ВоХр (баща офицер)
Неделчо Д. Футеков – убит на фронта. Роднина на Райна Княгиня
Николай В. Манов ВоХр
Николай Д. Богданов ВоХр
Николай Т. Николов – загинал при бомбардировка във Враца 1944
Петър С. Славчев
Пламен С. Тодоров – загинал в бой
Рачо П. Пайнавелов ВоХр
Стефан Ив. Кехлибарев (баща офицер)
Стоян Н. Арабаджиев
Тодор Ас. Стомоняков ВоХр
Тодор В. Величков
Тодор Н. Тотев
Тодор Н. Пиров
Христо Т. Казасов
Христо Хр. Патрунчев ВоХр
Цветко Д. Цветков
ЛЕТЦИ
Асен Георг. Стоянов (баща офицер)
Богдан Т. Ангелов ВоХр
Божидар Р. Стайков ВоХр
Борис А. Кръстев
Борис Паньов Сибирски – загинал при боен полт (баща офицер)
Боян Т. Коцев
Васил Г. Шаханов – загинал при боен полет
Велико К. Бошнаков ВоХр
Веселин С. Ралчев
Виктор Дим. Атанасов ВоХр, загинал във въздушен бой (баща офицер)
Владимир Анг. Александров ВоХр (баща офицер)
Гандю Н. Катранджиев
Георги Д. Георгиев
Георги Хр. Стойнов (баща офицер)
Горан М. Великов
Димитър Ат. Димитров (баща офицер)
Димитър А. Цицелков ВоХр
Димитър Хр. Нечев
Емил Данов Петрински (баща офицер)
Иван К. Бакалов
Йордан В. Йорданов
Константин И. Панов ВоХр – загива 1946
Крум Хр. Атанасов
Любен Дим. Узунов ВоХр – загива в бой със сръбски партизани
Любомир Т. Иванов
Методи Хр. Велев
Михаил Д. Иванов ВоХр
Найден П. Стоянов ВоХр – през 1946 избягал със самолета си в Италия
Никола А. Абаджиев
Никола Ив. Филипов (баща офицер)
Никола Н. Начев
Стефан Н. Георгиев ВоХр
Стоян К. Бижев
Тодор И. Карагяуров ВоХр
Тони Г. Халачев ВоХр
Трифон Р. Трифонов
Франц П. Палиев ВоХр
ПИОНЕРИ
Арет Н. Аретов ВоХр
Кръстю Н. Кръстев
Панталей Хр. Пенев ВоХр
Рашко Мих. Робев НОВЗ (баща офицер)
Слав И. Керемидчиев
СВЪРЗОЧНИЦИ
Димитър Г. Папаланов
Емил Конст. Бекяров (баща офицер)
Никифор Н. Никифоров
Симеон Б. Симеонов
КАВАЛЕРИСТИ
Александър Ф. Тодоров ВоХр
Георги Илиев Генов (баща офицер)
Георги П. Петков ВоХр
Димитър Ц. Димитров
Кирил Александров Стоянов (баща офицер)
Христо Паскалев Паскалев ВоХр (баща – кмет на София, убит при атентата в Св. Неделя)
МОРЯЦИ
Александър С. Александров
Любен А. Игнатов
Неделчо п.Н. Неделчев
Сирко Н. Сирков
