Генерал-майор Петър Хаджииванов
Мемоарната литература винаги привлича със своята непосредственост, непредвидимост и детайлност при осветляването на историческите факти, събития и личности в рамките на един човешки живот – този на автора. Това с особена сила важи и за излезлите наскоро на книжния пазар у нас спомени на Петър Хаджииванов.
Петър Хаджииванов, генерал-майор от запаса, е роден на 11.01.1900 г. в Шумен. Баща му по професия е книговезец, а майка му Василка Костова до омъжването й – учителка. Средното си образование завършва в родния си град. Поради липса на средства не може да постъпи в гражданско висше учебно заведение и през 1917 г. постъпва във Военното на НВ училище. Като юнкер участва в потушаване на Войнишкото въстание (1918 г.). Завършва военното си образование през 1920 г. и започва офицерската си служба като командир на взвод в 7-а Преславска пехотна дивизия в Шумен. Събитията около преврата от 9 юни 1923 г. го заварват в родния му край. Като действащ офицер взема участие и в потушаването на Деветоюнското въстание, което в Шуменския край взема значителни размери. П. Хаджииванов дава ценни сведения за обстановката в Шуменско по време и в първите дни след преврата, както и за развоя на въстанието в околните селища и околии. Богата е информацията и за потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г, особено данните за развоя на военните действия в Северозападна България по това време.
Като пряк участник и наблюдател той описва борбите вътре във Военния съюз и между Вътрешната македонска революционна организация и земеделското правителство. Със своята войскова част той е изпратен от правителството на Александър Стамболийски в акция срещу автономистките чети на ВМРО в Петричкия край.
От 1924 г. е назначен за адютант на Военна академия, а от 1925 г. е приет за неин слушател. В продължение на три години той слуша лекции на утвърдени български специалисти, сред които по културна история проф. Петър Мутафчиев, по международно право – проф. Стефан Баламезов, по стратегия – началника на Щаба на българската армия ген. Бакърджиев. По време на летния стаж той е в 5-о артилерийско отделение в Шумен с командир Владимир Заимов.
През 1925 г. завършва Свободния университет – търговско-стопански науки. Следва стаж в Генералния щаб (1928-1930 г.) и в Школата за запасни офицери (1930-1931 г). След завършването на стажа е преместен в Пехотната школа във Велико Търново (1931-1934 г). Тук е назначен за командир на учебната рота и едновременно с това за преподавател в офицерския и подофицерския курс. Става помощник на редактора на списание “Съвременна пехота” майор Георги Иванов, а по-късно и редактор. През ноември 1933 г. получава званието “капитан от Генералния щаб” и поставя на раменете си сребърни пагони и акселбанти.
През март 1934 г. е преместен в София като началник на учебната секция в Генералния щаб.
Взема непосредствено участие в държавния преврат от 19 май 1934 г, като е един от дейците на Тайния военен съюз. Работи в Дирекция на обновата и после отново се връща на служба във Военната академия. От лятото на 1936 г. е офицер в щаба на 7-а Рилска пехотна дивизия в Дупница.
През 1941 г. е назначен за началник-щаб на 16-а пехотна дивизия в Драма, Беломорието.
От февруари 1940 г. до юни 1944 г. е началник на Учебно отделение в Щаба на войската. Участва в заключителния етап на Втората световна война срещу Германия (1944-1945 г).
През периода 1946-1948 г. е началник на Военна академия.
Петър Хаджииванов прекарва в армията близо три десетилетия. Обстоятелствата го правят не само зрител, но и участник на събитията в страната през 20-30 години на ХХ век. Неговите спомени с богатата си фактология са важен извор за политическата и военната история на България от края на Първата световна война до 9 септември 1944 г. прави чест на неговата сестра Стефана Петрова и на “Военно издателство” ЕООД че дават възможност на широк кръг читатели да се докоснат до човека и генерала Петър Хаджииванов. През май 2007 г. родолюбивите му съграждани поставят паметна плоча на родния му дом в гр. Шумен.
Доц. д-р Росица Ангелова, Шуменски университет “Еп. Константин Преславски”
Материалът е предоставен от доц. Ангелова специално за “Един завет”, за което изказваме своята благодарност! Автор на книгата е дъщерята на ген. Хаджииванов – Стефана П. Хаджииванова
Други публикации на доц. Ангелова
Още за ген. Хаджииванов в “Бойна слава”
