ЕДИН ЗАВЕТ

потомци на офицерския корпус на Царство България
  • За нас
    • Клубът
      • Кои сме ние
      • Прием на членове
      • Годишнини и събрания
        • Тост за първата
        • Първо редовно отчетно-изборно събрание
      • Нашите предци
    • Съюзът
      • За съюза
      • Съюз на запасните офицери (1908-1944)
      • Съюза на възпитаниците на ВНВУ (1992-2008)
      • Годишнини и събрания
        • XV Национално събрание
        • Национално съвещание 2011
        • XI Национално събрание
        • Национално съвещание 2009
  • Офицерският корпус
    • Офицерският корпус
    • Списък на г.г. офицерите на действителна служба 1905-1911
    • Списък на уволнените офицери при комунистическата чистка 1946г.
  • Военни на НВ училища
    • Военно на Негово Величество училище
      • ВНВУ – история
      • Випуски на ВНВУ
      • Районът на училището
        • ВНВУ – общ план и главна сграда
        • Царските салони и библиотеката
        • Православният храм на ВНВУ
        • Спални помещения, чайна, трапезария, класни стаи
        • Колоната на българския офицер (на випуските). Щабът на ВНВУ
        • Паметникът на бомбиера, учебният плац и манежът
        • Порталът на ВНВУ, Aлеята на победите и оградата с пушките
        • Паркът с езерото и Стълбището на началниците
      • Юнкерска родна стряха
    • Военноморско на Н.В. училище
    • Школа за запасни офицери
    • Държавно ЖП училище
    • Школа за подготовка на трудови офицери
  • Дейност
    • Проекти
      • Владетелският двор на Третото българско царство (1878-1946)
        • Княз Александър (Алеко) Богориди
        • Военни губернатори на новоосвободените земи (1912 – 1940)
        • Временно руско управление на България (1877-1879)
        • Гаврил Кръстевич
      • Лейбгвардейски на Н.В. конен полк
        • Боен път
        • Командири
        • Загинали в бой
        • Офицерите от полка
        • С Царя и Князете (1908)
        • Лица на полка
        • Признание
      • Българските бойни маршове
      • Орденната система на Третото българско царство
      • Военна периодика и книги
      • Репресиите срещу офицерския корпус
    • Възстановени традиции
      • Деня на храбростта
        • Гергьовден 2011
        • Гергьовден 2010
      • Офицерски балове
        • Офицерските балове
        • Новогодишен офицерски бал 2011
        • Новогодишен офицерски бал 2010
    • Паметници изградени от Съюза
    • Лектории
    • Международни връзки
    • Списание “Един завет”
  • Контакти
    • “Един завет” във Facebook
    • Пишете ни на edinzavet@abv.bg
    • EN/D/FR/RU/CR
  • Връзки
  • Блог

Райна Княгиня – историческа личност и майка на четирима офицери

rainaknjaginja1.jpg“А паша я пита, пита и разпитва
Райна Поп Гьоргьова:
– кой уши байряка, кой му тури знака –
“Смърт или свобода”?
– Аз ще да ти кажа, – Райна отговаря
на пашата, –
Аз уших байряка, аз му турих знака –
“Смърт или свобода”
(народна песен)
 
*
“Един завет”  рядко ще пише за жени. Но за тази ще направи изключение. На 29.07 се навършват 90 г. от смъртта на Райна Княгиня – забележителна личност, както със собствената си съдба, така и с четиримата си сина,  офицери, които след участие във всички войни и много ордени за храброст биват съсипани от комунистическия режим.
Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917), по мъж Дипчева,  е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня.
Родена е в Панагюрище в семейство на свещеник от именития Футеков род. Проявава голям интерес към учението и след килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в Железник. След това се завръща в Панагщрище и става учителка. На 20г. е, когато Бенковски я кани на заседание на комитета и възлага да ушие главното знаме на въстанието. rainakniaginja2.jpgПри обявяването на въстанието, войводата я покачва на бял кон и заедно със знамето тя язди начело на въстаниците, а цялото население я замеря с цветя. При потушаването на бунта, баща и е убит пред очите и.  Младата учителка е хваната от турците и е разкарвана с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца и камъни по главната улица на Пловдив. Прекарва месеци по турските затвори и е спасена полумъртва, след намесата на чуждите дипломати. Здравето и е сериозно увредено. След като е освободена, Найден Геров я изпраща в Русия, където учи за акушерка. Там, като членка на Дамския благотворителен комитет приема 32 панагюрски сирачета, които получават образование. След освобождението работи като учителка в девическата гимназия в Търново. Жени се за брациговския революционер, тогава вече панагюрския кмет Васил Дипчев и когато той става народен представител се преместват в София. Райна ражда 5 момчета. Едното умира малко. След смъртта на мъжа си Райна Дипчева работи като акушерка. Умира през 1917г.  Съдбата на потомците и е показателна за съдбата на българското офицерство. И още повече за отношението на българските комунисти към България и патриотизма. Спомнете си тази история следващият път, когато  агент Гоце и доносниците заговорят за родолюбие…

dipchev.jpgПървият син – генерал Иван Дипчев (1885 – 1954) – Завършва Военното училище с 25-и випуск, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Участва в трите войни за национално обединение. Като млад офицер особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. За доказан героизъм на бойното поле е награден с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в единствен по рода си дуел с турски офицер вместо масово сражение, за да не гинат войниците. Вече като генерал става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. След 09.09.1944г. къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва години по концлагери и затвори. През 1954 г., комунистите го изправят пред съд за измислени престъпления отпреди 30 години. Осъден е на смърт, след това присъдата е променена на доживотен затвор. Умира в концлагера в Ловеч. Гробът му не се знае.

Вторият син – Георги Дипчев (1889 – 1950), завършва военоморско училище, става машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач „Хамидие“, после се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Умира няколко години след края на Втората световна война.

Третият син Владимир Дипчев се ражда през 1891 г. По примера на по-големите си братя постъпва във Военното училище, което завършва с 31-ви випуск. Проявява мъжество при атаката и превземането на Одринската крепост на 13 май 1913 г. Участва също в Междусъюзническата и Първата световна война. Завръща се от фронта като герой с три ордена за храброст. Напуска рано войската.  През 30-те години е директор на кинематографията. След 9 септември Владимир изчезва безследно на 10 октомври 1944 г. на път за работа. Смята се за разстрелян без съд и присъда.. И на този син на легендарната Райна Княгиня гробът не се знае. Синът му Христо, също офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването – досието върви по петите му.

Четвъртият син – полк. Асен Дипчев (1894 – 1964) Първата световна война го заварва като ученик в гимназията, но той напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Един от първите, които влизат в крепостта, пеейки песента “О, Добруджански край” е редник Асен Дипчев, за което е награден с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го по ускорен курс и отново заминава на фронта. Участва в боевете при Дойранското езеро и пробива на Добро поле през септември 1918 г. След 9 септември 1944 г. Асен Дипчев дълги години лежи по лагерите. Умира през 1964 г. в Бургас. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Синът му Йордан Дипчев завършва ВНВУ с 68-ми випуск – последния “царски“.

0 Responses to Райна Княгиня – историческа личност и майка на четирима офицери

  1. AnonymousFebruary 7, 2009 at 12:14

    super e

  2. veselinaFebruary 10, 2009 at 22:15

    Dobre e da znae mladoto pokolenie za takava golqma li4nost!

  3. ivanaFebruary 16, 2009 at 19:10

    mnogo mi haresa!!!!!!!!!!!

  4. крисиFebruary 3, 2010 at 19:19

    това е една чудесна страница за децата като мен аз се интересувам от това и за това използвам интернет

  5. Ваня БановаFebruary 9, 2010 at 18:31

    Потресена съм…отново…
    Учехме по история за нея…Но не за нейният най-велик ПОДВИК-ДЕЦАТА Й!!!! Мръсните комуняги криеха за тях! Защо?Е то е ясно!
    Деца никога не допускайте Комунистите /социялисти,все тая/да се върнат на власт!!!!!ЧЕТЕТЕ!!!

  6. Ан-МариFebruary 17, 2010 at 20:23

    чудесна страница за децата като мен
    Учехме по литература за нея

  7. ВеселинAugust 11, 2010 at 15:58

    За комунистите-безродници нищо не е невъзможно-те съсипаха милиони съдби и не изпитват ни най-малка вина за това…Напротив-искат да внушат,че са спасители и облагородители на света…
    Каква мерзост…
    Хора,бдете-комунистите са навсякъде и все още са опасни!!!

  8. ДанаилFebruary 16, 2011 at 19:39

    Много добра страничка таман учихме днес за нея

  9. vdstekoApril 17, 2011 at 22:05

    Ако я има България,то това е заслуга на хора като Райна Попгеоргиева томството и

« Ескадрон, след мен!
Лицата на полка »
Погубените 1945
"Народният съд" – уникални непубликувани фотографии от архива на Тодор Славчев
Балканската война
Балканската война - спомени от семейните архиви
Нашата препоръка
  • 34-ти Троянски п.полк
  • Ариергард
  • Балканската война
  • Библиотека
  • Блогът на "Един завет"
  • Блогът на Sulla
  • Българи аристократи
  • Българска генеалогия
  • Българска хералдика
  • Български бойни знамена
  • Български флот 1879-1945
  • Българските генерали (1878-1944)
  • Валентина Иванова
  • Военни снимки в “Изгубената България”
  • Военноморско училище (1881-1931)
  • Въздушни на Н.В. войски
  • Дворцова свита
  • Жертвите на комунизма – база данни
  • Камен Найденов (66в.)
  • Клуб “Списаревски”
  • Маминка
  • Милитеро – блог за военна техника и история на войната
  • Немските въздушни асове в Европейската война (1914-1918)/нем/
  • Неосъществените генерали (1878-1944)
  • Офицери в NobilityBg
  • Офицери от род Станимирови
  • Офицери родом от Калофер
  • Паметник на ген. Ив.Колев
  • подполк. Ив. Сокачев
  • подполк.Стилиян Максимов
  • Приятели
  • Проект “16 април”
  • Стара София
  • Хусарите (фр.)
  • Цар Симеон II – официален сайт
ЕДИН ЗАВЕТ powered by WordPress and The Clear Line Theme