Върни се с щита си, или върху него!
Ген.м-р Стоян Стоянов :”Има известни личности, които рязко се отличават от околните – срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, той винаги обръщаше внимание на околните… За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Аз знаех, че вкопчи ли се в бой, ще се бие до победа, та ако ще и срещу хиляди. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „Върни се с него или върху него!”
Лейт.Джон Маклендън: „Само шест минути преди да падна с моя изтребител, със собствените си очи видях нещо нечувано и страхотно. Не знам дали американските летци са преживявали нещо подобно в Европа. Със същите очи, с които ви гледам, наблюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от вече сгромолясващата се към земята наша “летяща крепост” и се хвърли с всички сили върху друга и се стовари върху нея. Той откъсна опашката й и „крепостта” се разчупи като голям дъб, поразен от гръм в планината. А там бе един от нашите най-добри екипажи. Наистина, страшна смърт даже и за най-смелия пилот!”
Лейт. Ед.Тинкер: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието „ненадмината ярост” в авиацията.”
Полк.Петър К. Петров: ” Спомням си, веднъж бяхме дежурна двойка с Никола Бонев, когато видяхме, че от гарата идва запъхтян Спаича. Изкарайте още един “Доган”, вика, ще летим. Излетяхме тримата и той ни отведе над Пловдив, където започна циркуси, фигури, атаки, слизаше ниско между тепетата… А ние плътно след него. Долу се събра народ да ни гледа…Летим и не знаем какво става, защо нашият командир прави тази въздушна демонстрация над града? Чак като кацнахме, Спаича се засмя радостно и разкри тайната: “Днес, бако, се освободи моят роден край! Добрич отново е български! Днес аз черпя!”
Биография:
Димитър Списаревски се ражда на 19 юни 1916 г. в град Добрич в семейството на запасният офицер Светлозар Списаревски. Потомък е на възрожденски род от Котел, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век. Мъжете от рода били красиви, горди, буйни и ученолюбиви хора, ето защо ги нарекли Аполоновци. От Аполоновия род са Неофит Бозвели и съратникът на Раковски, „списовача” (от там и фамилията Списаревски) Панайот Хаджидобрев, който е и първия преводач от френски на Виктор Юго. Родът е дал на България генерали, академици, министри, музиканти, съдии, поети… Чичото на летеца – също Димитър Списаревски е офицер и поет, кавалер на много български и сръбски ордени за храброст. В самия край на Междусъюзническата война той е съсечен при Злетовска река като парламентьор при сърбите защото реагира остро на ругатните и хулите на бившите ни съюзници по адрес на България, които петнели офицерската му чест.
До ноември 1919 г. семейството на Списаревски живее в Добрич, преименуван в Базарджик от новите румънски власти след Ньойския договор. Бащата – запасният офицер Светозар Списаревски, не признавал разпоредбите на репресивната румънска управа и открито демонстрирал националната си принадлежност. През една студена нощ жандармите натоварили багажа на семейството в една каруца и го повели към близката граница. Така тригодишният Димитър се озовал емигрант в собствената си Родина.
Първоначално семейството живее в Лом, Белоградчик а после Светозар Списаревски започва работа като финансов инспектор в София, където Димитър е ученик във Втора мъжка гимназия. Момчето расте високо, здраво и буйно. Отличен гимнастик, плувец и футболист, той опитва от всичко в спорта – малко борба, малко бокс, изобщо се подготвя да бъде мъж на място. Красивата му осанка и популарността му сред връстниците го правят знаменосец на именитата гимназия.
След завършване на гимназията Димитър Списаревски решава да последва съдбата на баща си и чичо си и постъпва във ВНВУ. Във Военното на НВ училище се проявява като буен и непокорен юнкер, корав и труден за огъване по каноните на строевия устав. Още преди да завърши първата си година във Военното училище, той е изключен и изпратен да си дослужи като редник в 6-и пехотен полк. Но там бързо се отличава, произведен е в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени. Един ден, когато капитанът-летец се изправя пред строя и съобщава, че се търсят десет души, които желаят да сформират класно от бъдещи пилоти, Спаича извървява първи крачки напред Капитанът го разглежда известно време с любопитство и нескрит интерес и докато другите още се колебаят, отсича: „Началото е добро! Да видим нататък!”
Заедно със своите колеги пилоти Списаревски е изпратен да специализира в Германия – От април 1938 до юли 1939 г е на школа в гр. Кауфбойрен, близо до Аугсбург, следва авиационното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим край Мюнхен и накрая в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин. През 1943г. е изпратен край Ламанша за да усвоява тактиката на въздушен бой на германските летци.
В Германия, в изтребителната школа край Верньойхен, където се обучава заедно с другарите си, подпоручик Списаревски набива един немски летец-капитан (и още пет души около него), който си позволил на публично място да обижда България и нейните летци, като ги нарича „балкански туземци”. На другия ден, вместо да бъде откомандирован, началникът на школата поздравява пред строя българския офицер за патриотичната постъпка, а битият е изпратен на фронта. Във варненското казино по същите причини наказва самолично самозабравил се българин на служба в италианския флот. В Бургас пердаши окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец.
На 20 декември 1943 г. формация американски бомбардировачи Б-24 “Либърейтър” се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с “Месершмит Ме-109G-2”, които трябва да пресрещнат бомбардировачите преди да достигнат града.
Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Това е първият му въздушен бой. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, сваля един самолет и се насочва към група от 16 Либърейтъра, като без да спре стрелбата, се блъска във водаческата машина. Самолетът на Списаревски пада край село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач са му признати три въздушни победи. Посмъртно е произведен в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, в Алеята на летците.
По времето на „социализма“ името на “царския офицер” Списаревски се премълчава.
Една улица в София днес носи неговото име, както и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място – там, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име и паметник има и в родния му град Добрич.
Димитър Списаревски има брат Иван и сестра – Антоанаета. Баща му е тормозен от народната власт, но доживява старини в кооперация на ъгъла на улиците Раковска и хан Аспарух в София.
kazvam se ivailo stefanov stanev-5kurs v visheto voenomorsko uchilishte vuv varna.Imam voenno zvanie michman.Za Spisarevski e kumir,kum chiito vuzvisheni idei trqbva da se stremi vseki bulgarski oficer.SLAVA I CHEST NA GORDIQ BULGARSKI OREL
Eto bulgari gledaite sega nqma takiva hora zashtoto “Ne sme narod nii a mursha Tui shte kaja i shte svursha!