ЕДИН ЗАВЕТ

потомци на офицерския корпус на Царство България
  • За нас
    • Клубът
      • Кои сме ние
      • Прием на членове
      • Годишнини и събрания
        • Тост за първата
        • Първо редовно отчетно-изборно събрание
      • Нашите предци
    • Съюзът
      • За съюза
      • Съюз на запасните офицери (1908-1944)
      • Съюза на възпитаниците на ВНВУ (1992-2008)
      • Годишнини и събрания
        • XV Национално събрание
        • Национално съвещание 2011
        • XI Национално събрание
        • Национално съвещание 2009
  • Офицерският корпус
    • Офицерският корпус
    • Списък на г.г. офицерите на действителна служба 1905-1911
    • Списък на уволнените офицери при комунистическата чистка 1946г.
  • Военни на НВ училища
    • Военно на Негово Величество училище
      • ВНВУ – история
      • Випуски на ВНВУ
      • Районът на училището
        • ВНВУ – общ план и главна сграда
        • Царските салони и библиотеката
        • Православният храм на ВНВУ
        • Спални помещения, чайна, трапезария, класни стаи
        • Колоната на българския офицер (на випуските). Щабът на ВНВУ
        • Паметникът на бомбиера, учебният плац и манежът
        • Порталът на ВНВУ, Aлеята на победите и оградата с пушките
        • Паркът с езерото и Стълбището на началниците
      • Юнкерска родна стряха
    • Военноморско на Н.В. училище
    • Школа за запасни офицери
    • Държавно ЖП училище
    • Школа за подготовка на трудови офицери
  • Дейност
    • Проекти
      • Владетелският двор на Третото българско царство (1878-1946)
        • Княз Александър (Алеко) Богориди
        • Военни губернатори на новоосвободените земи (1912 – 1940)
        • Временно руско управление на България (1877-1879)
        • Гаврил Кръстевич
      • Лейбгвардейски на Н.В. конен полк
        • Боен път
        • Командири
        • Загинали в бой
        • Офицерите от полка
        • С Царя и Князете (1908)
        • Лица на полка
        • Признание
      • Българските бойни маршове
      • Орденната система на Третото българско царство
      • Военна периодика и книги
      • Репресиите срещу офицерския корпус
    • Възстановени традиции
      • Деня на храбростта
        • Гергьовден 2011
        • Гергьовден 2010
      • Офицерски балове
        • Офицерските балове
        • Новогодишен офицерски бал 2011
        • Новогодишен офицерски бал 2010
    • Паметници изградени от Съюза
    • Лектории
    • Международни връзки
    • Списание “Един завет”
  • Контакти
    • “Един завет” във Facebook
    • Пишете ни на edinzavet@abv.bg
    • EN/D/FR/RU/CR
  • Връзки
  • Блог

Един завет

Един завет

(„Заветът на дедите”)

Текст: Иван П. Йончев – 1915
Музика: Георги Шагунов -1919

Един завет,
Оставили са нам дедите,
Велик завет,
Написан с кървав меч,
Деца на родний край,
Пазете си земите,
Бранете ги,
От близо и далеч.

И тоз завет,
На миналото грял е в дните
Кат дивен фар
И вожд той бил е драг,
На всички тез,
Кои загинаха в борбите,
На грешний свят
Презрели бащин праг.

И не ли той,
Под родно знаме днес войските
Събира пак?
И не ли тоз свещен завет
На всички тям
Съгрявал е душите,
Без жал да мрат
За бащин край рожден?

Чуй мелодията оттук
* * *
Стихотворението на Иван П. Йончев (Самоков1884 -1918 София) е създадено през есента на 1915г., когато се извършва мобилизацията за участие в Европейската война. Йончев посвещава стихотворението на подполк. Тодор Гиргинов. През 1916г. е публикувано в сбирката „За Родината”, а на следващата 1917г. – в стихосбирката „Стихотворения”.
През зимата на 1919г. известният капелмайстор Георги П. Шагунов (Пловдив 1873 – 1848 Бургас) посреща в първи отпуск първородния си син Петър – току-що постъпил юнкер във Военното на Н.В. училище. Като вижда сина си строен и напет в красивата юнкерска униформа, развълнуваният Шагунов търси начин да изрази радостта и гордостта си. Тогава си спомня за стихотворението на Иван Йончев, което толкова го е впечатлило на фронта. Само за няколко дни пламенните слова на Йочев са облечени в маршова мелодия, която след отпуската юнкер Петър Г. Шагунов занася като коледен подарък на съвипускниците си от 41 – ви випуск на ВНВУ (1919-22). Маршът се посреща с възторг от юнкерите. Те имат късмет, техен ротен командир да е майор Александър Морфов, който научава на марша целия випуск. Станала „модерна”, песента бързо се подема и от останалите поделения във ВНВУ.
Георги Шагунов знае, че ротен командир на випуска е именития му колега Морфов и затова се въздържа да нарече песента „марш на 41-ви випуск” – правото и честта да напише такъв за своите възпитаници има Морфов.
Маршът „Заветът на дедите”, станал популчрен като „Един завет” става популярен твърде стихийно, както сред военните, така и сред гражданите. Скоро той влиза в репертуара на всички ученически и професионални хорове, вкл. „Гусла” и „Кавал”, които го качват на голямата сцена – национална и международна. На един концерт на хор „Гусла” във Варшава през 1935г. гусларите завършват с този марш. Публиката изпада в екстаз и вика марша на бис отново и отново, скандирайки „Ели-забет”, както им звучи текста…

Иван Петров Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Бащата е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве, не успява да завърши I-ва Софийска мъжка гимназия. Започва да пише още като ученик – едва 14-годишен издава пиесата-поема „Слепец”. Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, худ. Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство. Играл е на Загребска сцена.
Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината” (1915). Там е публикувано и стихотворението „Един завет”, по чийто текста композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнато в песни „И бих желал орел да бъда аз…”, „Какво са, о, татко, в небето звездите”, Иван Йончев остава в българската литература.
Умира на 26.05.1918 г. от Туберкулоза в Бояна. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата на която е живял в Бояна носи неговото име. През 1944 г. гробът му е заличен…

Георги Петров Шагунов е роден на 15 март 1873 г. в Пловдив. Баща му е от богат калоферски род, а майка му е гъркиня. До 16-годишната си възраст Шагунов учи във Френския колеж “Св. Августин”, по-късно той заминава за Лион, където вместо медицина, както е заръчал баща му, записва Лионската държавна консерватория. Учи музика, композиция, диригентско майсторство, избран е за помощник диригент на Лионския градски оркестър. След завръщането си в България за кратко време е капелмайстор в Пловдив, а по-късно дълги години – на 24-и пех. Черноморски полк. Участва в Първата Балканска като капелмайстор на 30-и Шипченски полк. На честването на 50-години творческа дейност през 1946г. Георги Шагунов подарява своя архив на Градския съвет в Бургас. Двете кантонерки с нотни тетрадки години се подмятат по коридорите, после са свалени в мазето, където огняря на общината пали с тях парното. Така завинаги се изгубва част от творчеството му. След години дъщеря му д-р Занекова занася друга част от архива му в Съюза на композиторите, но и казват, че никой не се интересува от „фашистки песни”. Творчеството на Шагунов е преоткрито много по-късно. Оцелели са над 250 марша, както и произведения във всички жанрове на симфоничната, оперна и оркестрова музика.
Георги Шагунов умира в Бургас на 10. 11.1948г. Потомците му емигрират в Гърция, където сина му е зъболекар.

0 Responses to Един завет

  1. Иванка МилеваOctober 27, 2009 at 21:44

    Да върнем честта и достойнството на българския народ! С нас е Бог!

  2. Даниел ПавловNovember 7, 2009 at 14:27

    Толкова е велико,а ние къде сме?Къде са тези Българи днес?

  3. Иван ИвановFebruary 25, 2010 at 15:41

    Къде сме сега ли?Народ,който не помни историята си е обречен да я повтори!

  4. МиладиновMay 14, 2010 at 18:51

    На 67 години съм. Военната служба беше през 1961 -1963 г. Това беше любимия ни марш – като го пеехме заедно с духовата музика и минавахме през града (Брезник), хората ръкопляскаха. И се га се просълзявам, като чуя великолепната му мелодия.
    Благодаря за чудесната идея да се съберат всички маршове.

  5. Ген. л-т Кирил Цветков (Рез.)December 9, 2010 at 18:41

    Един завет е химна на Асоциацията на Сухопътните войски на България. Велика песен! Любима на всички ни.

« Велик е нашият войник
Нови книги »
Погубените 1945
"Народният съд" – уникални непубликувани фотографии от архива на Тодор Славчев
Балканската война
Балканската война - спомени от семейните архиви
Нашата препоръка
  • 34-ти Троянски п.полк
  • Ариергард
  • Балканската война
  • Библиотека
  • Блогът на "Един завет"
  • Блогът на Sulla
  • Българи аристократи
  • Българска генеалогия
  • Българска хералдика
  • Български бойни знамена
  • Български флот 1879-1945
  • Българските генерали (1878-1944)
  • Валентина Иванова
  • Военни снимки в “Изгубената България”
  • Военноморско училище (1881-1931)
  • Въздушни на Н.В. войски
  • Дворцова свита
  • Жертвите на комунизма – база данни
  • Камен Найденов (66в.)
  • Клуб “Списаревски”
  • Маминка
  • Милитеро – блог за военна техника и история на войната
  • Немските въздушни асове в Европейската война (1914-1918)/нем/
  • Неосъществените генерали (1878-1944)
  • Офицери в NobilityBg
  • Офицери от род Станимирови
  • Офицери родом от Калофер
  • Паметник на ген. Ив.Колев
  • подполк. Ив. Сокачев
  • подполк.Стилиян Максимов
  • Приятели
  • Проект “16 април”
  • Стара София
  • Хусарите (фр.)
  • Цар Симеон II – официален сайт
ЕДИН ЗАВЕТ powered by WordPress and The Clear Line Theme