63-ти випуск на ВНВУ (кадетски 1938-1944гг.)
Представяме 63 –ти випуск на Военното на Негово Величество Училище. Този випуск както и 61-ви също е интересен поне по няколко причини:
- Той е последният чисто „царски випуск” – произведен е на 3 март 1944, няколко месеца преди преврата на 9 септември.
- Единственият випуск, който полага клетва пред Цар Симеон II.
Предишният 62-ри випуск е произведен още приживе на Цар Борис III, а следващият – 64-ти, е произведен през 1945 и въпреки че България още е царство, не полага клетва пред Симеон II.
- Юнкерите от 63-ти випуск изпращат Цар Борис III в последния му път и стоят на пост край него по време на легендарното поклонение пред покойния цар-обединител.
- Като портупей-юнкери, младежите преживяват бомбардировките над София 1943-1944 и се вдъхновяват от подвига на българските летци, бранещи родното небе. Броят дните до денят, когато ще сложат офицерските пагони и ще заемат мястото им.
След производството си младите офицери са изпратени в окупационните корпуси в новоосвободените земи. Голяма част от тях заминават за беломорието. Затова и марш на випуска е песента „Бяло море” .
Едва няколко месеца по-късно, в следствие на 9 септември офицерите са изпратени да воюват срещу Германия и участват в двете фази на войната. След завръщането си повечето са уволнени – сто и осемдесет съвсем млади офицери са принудени да се простят с мечтата си да служат на България, броени месеци след нейното сбъдване. Много от тях лежат по затворите, някои прекарват години в Белене. Любопитно е, че след репресиите повечето от тях успяват да завършат – медицина, инженерство и др. и стават забележителни специалисти в своите области.
Може би н
ай известният представител на 63-ти випуск е Дянко Марков – летец, политически затворник, забележитен оратор, общественик и публицист, възстановител и два мандата председател на СВ на ВНВУ, народен представител в 36-тото Народно събрание. Любопитно е, че взводен командир на артилеристите от випуска е кап. Тихомир Попов – брат на споменатия вече Венелин Попов от 61-ви випуск. Ротен командир на випуска е майор Никола Колев. Негов син е проф.д-р Димитър Колев, хайделбергски възпитаник, дългогодишен преподавател в Биологическия факултет на СУ, обучил поколения биохимици и ензимолози. По настоящем проф. Колев е активен член на клуб “63-ти випуск” и автор на рубриката “Нашите командири” в списание “Един завет”
Списъците и снимките публикуваме благодарение на поручик Юлиян Н. Писарев, доктор по медицина.
Юлиян Писарев е роден в Плевен на 6 април 1922г. в семейството на чиновник – земемер. Завършва гимназия в Плевен. Още от тогава датира приятелството му с Дянко Марков, с когото са неразделни и до днес. След плевенската гимназия постъпва кадет във ВНВУ. На 3 март 1944г. е произведен в първи офицерски чин – подпоручик от артилерията. Получава назанчение на брега на Бяло море – Орфанския залив, където артилерийско отделение от три батареи се готви да отблъсне нападение на англичаните. Идва 9 септември и подпоручик Писарев е изпратен да се бие срещу Германия. Участва в седемдневните боеве при Драва, където се отличава и е награден с Военен орден „За храброст” 4 ст. II клас. По повод своя орден Писарев казва:
„Истинската храброст е била през старите войни. Тогава тези – с воловете (сочи към библиотеката си, където има копие на известната скулптура на Андрей Нйколов„Те победиха”, изобразяваща войник, който води вол) оставяха домовете си, сами повеждаха своите добичета и отиваха да мрат за свободата на България. А нас ни накараха да водим война, която не искахме. Нарекоха я „отечествена”, но не може да е отечествена война, която водиш в Унгария и Австия. Там бяхме принудени да убиваме, за да не убият нас. Да воюваш за родината си е храброст. Да воюваш като звяр за живота си – това не е храброст.”
След войната поручик Писарев е уволнен от армията. С правото си на воювал се записва да следва право, тъй като му се зачитат четири изпита от ВНВУ. Учи два семестъра, но си дава сметка, че никога няма да му позволят да практикува юридическа професия. Тогава записва медицина. На втората година се разменя със свой колега и продължава стоматология. Завършва и става зъболекар. Скоро става един от уважаваните столични стоматолози. Защитава докторат. Има 3 патентовани изобретения, 4 научни рационализации и два златни медала „почетен изобретател”. Той изобретява и синтезира известното „зелено лекарство” Гранофорин, което и днес се използва не само в стоматологията, но и в хуманната и ветеринарна медицина. Днес, на 87-годишна възраст д-р Писарев продължава да работи като зъболекар. Работи без очила, а ръцете му не трепват – с търпение и вещина извършва и най-трудните операции.
Предците на Юлиян Писарев са участвали в борбите за национално освобождение. Дядо му по майчина линия – Пенчо Дим. Поборников от Севлиево е участник във втората Българска легия, бие се в боевете при Кревет-Гредетин по време на Сръбско-турската война 1876г. След това се записва в 3-та опълченска дружина и участва в боевете на Шипка и Шейново. Негов роднина е Иван Преснаков – член на севлиевския революционен комитет, обесен от турците след потушаването на Априлското въстание. Бащиният род на Писарев е от Търново. Прадядо му е бил заможен и грамотен и са го наричали „Язанджията”. Той имал четирима сина и две дъщери. Едната дъщеря се омъжила за руски граф, който пребивавал в дома им по време на Руско-турската война. След Освобождението двама от синовете на Язанджията побългаряват името си на Писарев. Внук на единия от тях е поручик Юлиан Писарев.
Съпругата на Писарев – Милка, е дъщеря на кап. Димитър Игнатов Кожухаров – завеждащ финансовото управление на Министерство на войната. Като млад доброволец той получава войнишки кръст за храброст, а по-късно получава два офицерски ордена „За храброст” – 4 ст. I и II клас. Двамата братя на Милка Писарева също са офицери – Любомир Д. Кожухаров (59 випуск) и инж. Иван Д. Кожухаров (ШЗО)
* * *
63-ти випуск на ВНВУ
12.септември.1938 -3 март 1944г.
Патронаж:
Н.В. Цар Борис III (починал на 28 август 1943г.)
Н.В. Царицата – майка Йоанна
Н.В. Цар Симеон II
Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза
Регентство:
Н.Ц.В. Княз Кирил Преславски
Проф. д-р Богдан Филов
Ген.-лейт. Никола Михов
Върховно военно командване:
Ген. –лейт Руси Русев – министър на войната
Ген. – лейт. Константин Лукаш – н-к щаб на войската
Командване на ВНВУ:
Ген.- майор Иван Сапунджиев – началник на ВНВУ
Полк. Иван Дяковски – пом. н-к на ВНВУ
Подполк. Никола Ботев – к-р на юнкерската дружина
Пополк. Стефан Павлов – адютант
Майор Хросто Христов – адютант
Майор Васил Димитров – домакин на ВНВУ
Поручик Константин Цуцуланов – зав. прехраната
Бивши началници:
Ген.-м-р Александър п. Димитров
Полк. Кирил Стоименов
Полк. Цоню Ганев
Полк. Антон Кожухаров
Полк. Борис Васков
Полк. Кирил Валевичарски
Полк. Васил Василев
Подполк. Симеон Бейнов
Подполк. Никола Милушев
Подполк. Стойно Алексов
Майор Кирил Хараламбиев
Кап. Владимир Ватев
Майор Коцо х. Коцев
Кап. Тодор Тодоров
Кап. Димитър Тумпаров
Майор Петър Дойчев
Кап. Борис Великов
Преподаватели:
Полк. Христо Бакърджиев – инспектор на класовете
Майор Станчо Хаджиев – зам. инспектор
Полк. Атанас Петров
Полк. Христо Бърдаров
Полк. Венцислав Стрибърни
Майор Георги Танев
Подполк. Д-р Иван Мирски
Майор Георги Чуков
Кап. Иван Главанаков
Подполк. Мартин Мартинов
Майор Цоню Маджаров
Кап. Георги Ацев
Кап. Стефан Ватев
Подполк. Любомир Касев
Кап. Борис Динов
Кап. II р. Георги Пецов
Кап. II р. Кирил Зашев
Пор. Петър Паяков
Майор Петко Комбаков
Пор. Ефрем Каранфилов
Д-р Димитър Йоцов
Проф. Петко Цонев
Димитър Марков
Васил Василев
Д-р Хараламби Иванов
Владимир Хиндалов
Димитър Райков
Д-р Никола Тумпаров
Методи Мавров
Стоян Загорчинов
Тодор Андреев
Драгия Тумангелов
Марко Димитров
Тодор Бояджиев – секретар на училището
Цветан Стоянов
Проф. Кирил Цонев
Енчо Кожухаров
Иван Икономов
Проф. Спиридон Казанджиев
Кръстю Недялков
Инж. Чипишев
Лщбен Чомаков – библиотекар
Никола Цанков
Майор Никола Колев – к-р на ротата
Пехота:
Кап. Иван Драндаров – взв. к-р
Кап. Любен Иванов – взв. к-р
Артилерия:
Майор Тодор Сеизов – инструктор
Кап. Тихомир Попов – взводен командир
Летци:
Подполк. Иван Иванов – инструктор
Кап. Янко Стефанов – взв к-р
Флота:
Кап. – лейт Панчо Вангелов – инструктор
Лейт. Ангел Папазов – взв к-р
Конница:
Майор Кирил Георгиев – инструктор
Рормистър Константин Печелиев – взв к-р
Пионери:
Подполк. Тодор Остриков – инструктор
Кап. Иван Папазов – взв к-р
Пехотинци:
Атанас Костадинов Димитров
Атанас Николов Чолаков
Борислав Иванов Попов
Ангел Йорданов Йорданов
Вертер Кръстев Хлебаров
Йордан Асенов Агов
Цветан Йотов Легурски
Емил Иванов Калайджиев
Георги Маринов Първанов
Георги Николайчев Атанасов
Илия Стаматов Шишков
Петър Михайлов Петров
Стефан Димитров Джамбазов
Цветан Савов Цанов
Стоян Димитров Стоянов
Григорий Петров Атанасов
Боян Иванов Халаджов
Димитър Павлов Лютов
Валентин Стефанов Габровски
Велизар Николов Еремиев
Вихър Стефанов Симеонов
Николай Борисов Станев
Тодор Борисов Балчев
Стоян Митев Иванов
Иван Николов Тодоров
Юлий Христов Стоянов
Михаил Нешев Михов
Никола Иванов Хранов
Методи Стоянов Савов
Методи Димитров Попов
Милчо Думитров Георгиев
Колю Милев Сурчев
Лазар Георгиев Попминков
Иван Богданов Събев
Илко Георгиев Айреков
Йордан Христов Марин
Петър Атансов Димитров
Никола Михайлов Николов
Любомир Василев Младенов
Петър Панайотов Попов
Людмил Владимиров Йосифов
Иван Стефанов Ватов
Иван Василев Манов
Иван Петров Илиев
Здравко Петров Бончев
Иван Недялков Цончев
Живко Тодоров Попов
Любомир Тодоров Николов
Кирил Костов Иванов
Любен Тодоров Бояджиев
Константин Димитров Софиянски
Георги Николов Гешев
Георги Боянов Георгиев
Георги Атанасов Георгиев
Величко Тодоров Куцаров
Горчо Димитров Георгиев
Артилеристи:
Апостол Николов Николов
Иван Славов Тангъров
Богдан Паунов Велизаров
Ганчо Недков Ганчев
Господин Нанчев Нанчев
Георги Величков Табаков
Марин Михайлов Йовов
Хернани Христов Тошев
Димитър Асенов Карапанчев
Георги Димитров Георгиев
Григор Стоянов Джубелиев
Емил Ангелов Балтов
Желю Константинов Чешмеджиев
Стефан Георгиев Гагов
Стефан Томов Чернев
Тодор Добрев Тодоров
Симеон Първов Иванов
Юлиан Николов Писарев
Кирил Стоянов Йорданов
Любен Борисов Лазаров
Илия Койчев Йончев
Константин Димитров Грозев
Атанас Димитров Тасков
Никола Рачев Тодоров
Никола Йорданов найденов
Станко Петров Митов
Петър Димитров Дяков
Светослав Петров Еремиев
Николай Захариев Джипунов
Иван Генов Иванов
Иван Георгиев Балкански
Иван Александров Генев
Здравко-Веселин Стефанов Парашкевов
Иван Кръстев Петков
Любомир Николов Димов
Любен Владимиров Софкаров
Михаил Пенев Минчев
Здравко Стефанов Стателов
Емил Иванов Даскалов
Божидар Панайотов Петков
Ганчо Александров Димитров
Георги Манолов Божков
Веселин Иванов Ценов
Велчо Илиев Радев
+ Георги Тодоров Гърдев (починал като юнкер)
Летци:
Маню Коев Попов
Руси Борисов Желев
Красимир Атанасов Герджиков
Лалю Тенев Колев
Михаил Спиров Константинов
Стайко Ганчев Ганчев
Стефан Димитров Досков
Стою Стоянов Кафеджиев
Теню Павлов Павлов
Христо Петров Алексиев
Стефан Атанасов Славов
Петко Цветков Николов
Иван Василев Димчев
Иван Стефанов Мартев
Димитър Владимиров Кацаров
Иван Симеонов Димитров
Сергей Борисов Бъчваров
Стилиян Станев Ничев
Стоил Десков Арнаудов
Тома Петров х. Иванов
Радко Иванов Пенков
Вежен Кирилов Давидов
Владимир Александров Пенев
Веселин Стоянов Тенев
Владимир Николов Драганов
Димитър Петков Младенов
Дянко Георгиев Марков
Подпор. Хараламби Ник. Хараламбиев (р. 19.05.1922, загинал на 14.08.1943)
Пионери и свързочници:
Неделчо Денев Чернев
Орфей Желязков Делчев
Васил Борисов Христов
Димитър Александров Стоянов
Любомир Костов Атанасов
Атанас Георгиев Младенов
Стефан Маринов Токушев
Любен Левов Кацков
Стефан Илиев Иванов
Димитър Найденов Милевски
Никола Лазаров Маслев
Иван Петров Червенков
Иван Николов Илиев
Жорж Петров Каназирски
Георги Константинов х. Радонов
Моряци:
Ангел Борисов Миновски
Васил Петров Белберов
Васил Здравков Титев
Благой Николов Сарайдаров
Владимир Николов Ставрев
Рашко Николов Лютов
Христо Иванов Миевски
Неделчо Йорданов Лобошки
Борис Христов Марков
Минко Петров Стаевски
Матей Мишев Бачовски
Михаил Иванов Вълков
Панко Йовчев Панков
Иван Николов Милчев
Конници:
Любен Кирилов Найденов
Димитър Иванов Свинаров
Богдан Софрониев Матев
Борислав Йорданов п. Стоименов
Борис Илиев Добрев
Найден Александров Костадинов
Тодор Георгиев Касабов
Прекрасна статия.Дядо ми е завършил този 63ти випуск като моряк и е бил изпратен на “специализация” в Германия , където след преврата на комунистите е бил затворен в немски лагер…!Дядо ми се казва Минко Петков Стаевски от град Троян!!!
И аз четох с интерес. Моят дядо – Стелиян Станев Ничев също е завършил този випуск – летец. И също после е “обикалял” лагерите – Белене и Куциан. Изселен е от родното си място. Но въпреки всичко аз го помня като толерантен човек (с неизбежното неприемане на “соц”-интелигенцията, естествено, и тогавашната пропаганда). Не бива да забравяме поуките на историята.
Моят баща е Любомир Николов Димов. Също е завършил този випоск – артилерист и както повечето млади офицери е испратен на фронта и края на Втората световна го заварва във Виена.Раняван е няколко пъти.
След края на войната лежи в лагери и един за който знам е в село Ножарево-Тутраканско.Изселвани сме цялото семейство.
Това е благодарноста на социалистическата власт към офицерите сражавали се доблесно за родината си.