Спомените на полк. А.Андреев
Книгат
а „Моят живот и моята съдба” на полк. Андрей Андреев проследява житейския и професионален път на артилерийския офицер. Спомените му са събрани, редактирани и издадени от неговия син Иван Андреев – член на клуб „Старши випуски” към нашия съюз. Биографичния справочник към книгата е дело на полк. Кръстю Крапачев (65в.)
Андрей Иванов Андреев е роден през 1896г. В Пирдоп, в семейството на пощенски служител. Същата година фамилията се премества в София. През 1913г. Андреев е сред основателите на футболен клуб „Славия” През 1914г. Андрей завършва трета софийска мъжка гимназия и е приет във Военното на Н.В. училище като артилерист, където ги сварва войната. След специализирано артилерийско обучение, като младши офицер е изпратен на фронта при Дойран (1916-1918). Става свидетел на т.нар. „Радомирска република”. След Ньойския договор му е възложена секретна мисия по укриване на оръжия от победителите. През 1924-25г е командирован за половин година в Париж. От пътуването остава интересни пътеписи. В Париж получава телеграма за извършения атентат в софийския храм „Св. Неделя”. След завръщането си от Франция кап. Андреев е назначен за офицер за свръзка към Съюзната контролна комисия и активно работи за укриване на артилерийски оръдия от проверяващите инспектори на Антантата. През 1925 се случва локалният военен конфликт между България и Гърция, известен като “Петричкият инцидент”. Тогава кап. Андреев по спешност заминава с батареята си за гара Св. Врач със задачата да организира артилерийската отбрана на сектора. След сезиране на Обществото на народите Андреев е изпратен като парламентьор в квартирата на френския военен аташе в Атина полк. Делтел.
През 1928г., е назначен за преподавател по артилерия в Школата за запасни офицери. През 1935г. майор Андреев е назначен инструктор по артилерия във ВНВУ. На този пост достига чин полковник. През 1940г. е назначен за командир на 9-ти дивизионен арт.полк дислоциран на турската граница. През 1941г. е пенсиониран по болест. Започва работа в стопанската сфера, като сменя няколко длъжности и става помощник на крупния габровски индустриалец Пенчо Семов.
След комунистическия преврат, през 1945г. Андрей Андреев е осъден от т.нар.„Народен съд” на 5 години строг тъмничен затвор и лишаване от права, но след седем месеца е помилван. През 1949г. е изселен със семейството си в с. Якимово. През 1956г. е изпратен в концлагера Белене, където прекарва 3 години при тежък режим. Полк. Андреев почива на 1 ноември 1964г. През 1997г. Върховният съд отменя присъдата на Андреев от т.нар. „Народен съд” посмъртно.
Отличия: ВОХр IVст-IIкл; НОВЗ; 10г. служба; НОВЗ-Vст. (2 бр); 20г. служба; СвАлекс-IVст; Австрийски медал 1915-1918; НОВЗ-IIIст.
Спомените на полк. Андрей Андреев са писани в началото на 50-те годни, с цел потомците му да се запознаят с неговия живот. Това, че не са предназначени за публикация, а само за най-близките хора има своите особености – ветеранът е пределно откровен в мненията, които дава за своите колеги, политическите събития и нещата, на които е свидетел. Трябва да имаме предвид това, ако оценките на моменти ни се струват крайни и непремерени. Трябва да отчитаме и времето, в което са писани – 1952г, след присъдата и изселването и преди изпращането в Белене.
Полк Андреев е роднина с ген. Христо Луков – съпругите им са сестри. Спомените му представят близка гледна точка към именития военен деец – нескрито възхищение пред военния и организаторски гении на Луков, както и укор за обществената му наивност и политическите му авантюри. Любопитни са личните впечатления на автора от индустриалеца Пенчо Семов – една от емблемите на българския стопански подем. Андреев е противник на партизанщината и политизацията на офицерството. В спомените му от ШЗО и по – късно от ВНВУ той безпощадно описва дейността на Военната лига и нейните дейци по време на превратите от 1923 и 1934г. Особено ценни са свидетелствата за дейността на инспекцията към Съюзната контролна комисия и усилията на българските военни власти да съхранят и укрият бойния си потенциал въпреки забраните на Ньойския диктат.
Искреният и увлекателен разказ на полк. Андрей Андреев е ценен принос към мозайката от гледни точки към бурните исторически събития от първата половина на XX век и съдбата на старото българско офицерство.
ТРУДНО МОЖЕ ДА СЕ ПИШЕ ПОВЕЧЕ. БЛАГОДАРЯ ЗА ЧУДЕСНАТА ИНФОРМАЦИЯ! ПИШЕТЕ ОЩЕ!
Никъде не видях да се продава тази книга. Някой знае ли как човек може да си я купи?
това е домашният телефон на дядо ми Иван Андреев(съставител на мемоарите и син на полк. А.Андреев) – 858 66 49, само с него можете да говорите за книгата и да си я купите.
Здравей, Кириле. Ние не се познаваме, но дядо ти Иван и моята баба Ана са брат и сестра. Моля те, свържи се с мен, много бих искал да се запознаем. Можеш да ме намериш на jordan_zashev@abv.bg. Бъди здрав и поздрави дядо Иван от мен.