ЕДИН ЗАВЕТ

потомци на офицерския корпус на Царство България
  • За нас
    • Клубът
      • Кои сме ние
      • Прием на членове
      • Годишнини и събрания
        • Тост за първата
        • Първо редовно отчетно-изборно събрание
      • Нашите предци
    • Съюзът
      • За съюза
      • Съюз на запасните офицери (1908-1944)
      • Съюза на възпитаниците на ВНВУ (1992-2008)
      • Годишнини и събрания
        • XV Национално събрание
        • Национално съвещание 2011
        • XI Национално събрание
        • Национално съвещание 2009
  • Офицерският корпус
    • Офицерският корпус
    • Списък на г.г. офицерите на действителна служба 1905-1911
    • Списък на уволнените офицери при комунистическата чистка 1946г.
  • Военни на НВ училища
    • Военно на Негово Величество училище
      • ВНВУ – история
      • Випуски на ВНВУ
      • Районът на училището
        • ВНВУ – общ план и главна сграда
        • Царските салони и библиотеката
        • Православният храм на ВНВУ
        • Спални помещения, чайна, трапезария, класни стаи
        • Колоната на българския офицер (на випуските). Щабът на ВНВУ
        • Паметникът на бомбиера, учебният плац и манежът
        • Порталът на ВНВУ, Aлеята на победите и оградата с пушките
        • Паркът с езерото и Стълбището на началниците
      • Юнкерска родна стряха
    • Военноморско на Н.В. училище
    • Школа за запасни офицери
    • Държавно ЖП училище
    • Школа за подготовка на трудови офицери
  • Дейност
    • Проекти
      • Владетелският двор на Третото българско царство (1878-1946)
        • Княз Александър (Алеко) Богориди
        • Военни губернатори на новоосвободените земи (1912 – 1940)
        • Временно руско управление на България (1877-1879)
        • Гаврил Кръстевич
      • Лейбгвардейски на Н.В. конен полк
        • Боен път
        • Командири
        • Загинали в бой
        • Офицерите от полка
        • С Царя и Князете (1908)
        • Лица на полка
        • Признание
      • Българските бойни маршове
      • Орденната система на Третото българско царство
      • Военна периодика и книги
      • Репресиите срещу офицерския корпус
    • Възстановени традиции
      • Деня на храбростта
        • Гергьовден 2011
        • Гергьовден 2010
      • Офицерски балове
        • Офицерските балове
        • Новогодишен офицерски бал 2011
        • Новогодишен офицерски бал 2010
    • Паметници изградени от Съюза
    • Лектории
    • Международни връзки
    • Списание “Един завет”
  • Контакти
    • “Един завет” във Facebook
    • Пишете ни на edinzavet@abv.bg
    • EN/D/FR/RU/CR
  • Връзки
  • Блог

Спомените на полк. А.Андреев

КнигатSAVE0020а „Моят живот и моята съдба” на полк. Андрей Андреев проследява житейския и професионален път на артилерийския офицер. Спомените му са събрани, редактирани и издадени от неговия син Иван Андреев – член на клуб „Старши випуски” към нашия съюз. Биографичния справочник към книгата е дело на полк. Кръстю Крапачев (65в.)

Андрей Иванов Андреев е роден през 1896г. В Пирдоп, в семейството на пощенски служител. Същата година фамилията се премества в София. През 1913г. Андреев е сред  основателите на футболен клуб „Славия”  През 1914г. Андрей завършва трета софийска мъжка гимназия и е приет във Военното на Н.В. училище като артилерист, където ги сварва войната. След специализирано артилерийско обучение, като младши офицер е изпратен на фронта при Дойран (1916-1918). Става свидетел на т.нар. „Радомирска република”. След Ньойския договор му е възложена секретна мисия по укриване на оръжия от победителите. През 1924-25г е командирован за половин година в Париж. От пътуването остава интересни пътеписи. В Париж получава телеграма за извършения атентат в софийския храм „Св. Неделя”. След завръщането си от Франция кап. Андреев е назначен за офицер за свръзка към Съюзната контролна комисия и активно работи за укриване на артилерийски оръдия от проверяващите инспектори на Антантата. През 1925 се случва локалният военен конфликт между България и Гърция, известен като “Петричкият инцидент”. Тогава кап. Андреев по спешност заминава с батареята си за гара Св. Врач със задачата да организира артилерийската отбрана на сектора. След сезиране на Обществото на народите Андреев е изпратен като парламентьор в квартирата на френския военен аташе в Атина полк. Делтел.

През 1928г., е назначен за преподавател по артилерия в Школата за запасни офицери. През 1935г. майор Андреев е назначен инструктор по артилерия във ВНВУ. На този пост достига чин полковник. През 1940г. е назначен за командир на 9-ти дивизионен арт.полк дислоциран на турската граница. През 1941г. е пенсиониран по болест. Започва работа в стопанската сфера, като сменя няколко длъжности и става помощник на крупния габровски индустриалец Пенчо Семов.
След комунистическия преврат, през  1945г. Андрей Андреев е осъден от т.нар.„Народен съд” на 5 години строг тъмничен затвор и лишаване от права, но след седем месеца е помилван. През 1949г. е изселен със семейството си в с. Якимово. През 1956г. е изпратен в концлагера Белене, където прекарва 3 години при тежък режим.  Полк. Андреев почива на 1 ноември 1964г. През 1997г. Върховният съд отменя присъдата на Андреев от т.нар. „Народен съд” посмъртно. 

Отличия: ВОХр IVст-IIкл; НОВЗ; 10г. служба; НОВЗ-Vст. (2 бр); 20г. служба; СвАлекс-IVст; Австрийски медал 1915-1918; НОВЗ-IIIст.

Спомените на полк. Андрей Андреев са писани в началото на 50-те годни, с цел потомците му да се запознаят с неговия живот. Това, че не са предназначени за публикация, а само за най-близките хора има своите особености – ветеранът е пределно откровен в мненията, които дава за своите колеги, политическите събития и нещата, на които е свидетел. Трябва да имаме предвид това, ако оценките  на моменти ни се струват крайни и непремерени. Трябва да отчитаме и времето, в което са писани – 1952г, след присъдата и изселването и преди изпращането в Белене.
Полк Андреев е роднина с ген. Христо Луков – съпругите им са сестри. Спомените му представят близка гледна точка към именития военен деец – нескрито възхищение пред военния и организаторски гении на Луков, както и укор за обществената му наивност и политическите му авантюри. Любопитни са личните впечатления на автора от индустриалеца Пенчо Семов – една от емблемите на българския стопански подем. Андреев е противник на партизанщината и политизацията на офицерството. В спомените му от ШЗО и по – късно от ВНВУ той безпощадно описва дейността на Военната лига и нейните дейци по време на превратите от 1923 и 1934г. Особено ценни са свидетелствата за дейността на инспекцията към Съюзната контролна комисия и усилията на българските военни власти да съхранят и укрият бойния си потенциал въпреки забраните на Ньойския диктат.
Искреният и увлекателен разказ на полк. Андрей Андреев е ценен принос към мозайката от гледни точки към бурните исторически събития от първата половина на XX век и съдбата на старото българско офицерство.

4 Responses to Спомените на полк. А.Андреев

  1. ДИМОВSeptember 6, 2009 at 09:57

    ТРУДНО МОЖЕ ДА СЕ ПИШЕ ПОВЕЧЕ. БЛАГОДАРЯ ЗА ЧУДЕСНАТА ИНФОРМАЦИЯ! ПИШЕТЕ ОЩЕ!

  2. СтанSeptember 10, 2009 at 17:07

    Никъде не видях да се продава тази книга. Някой знае ли как човек може да си я купи?

  3. КирилNovember 8, 2009 at 09:52

    това е домашният телефон на дядо ми Иван Андреев(съставител на мемоарите и син на полк. А.Андреев) – 858 66 49, само с него можете да говорите за книгата и да си я купите.

  4. Йордан ЗашевAugust 30, 2010 at 15:56

    Здравей, Кириле. Ние не се познаваме, но дядо ти Иван и моята баба Ана са брат и сестра. Моля те, свържи се с мен, много бих искал да се запознаем. Можеш да ме намериш на jordan_zashev@abv.bg. Бъди здрав и поздрави дядо Иван от мен.

« 68-ми випуск на ВНВУ – последният “царски”
Военна периодика – вестници и списания (1886-1944) »
Погубените 1945
"Народният съд" – уникални непубликувани фотографии от архива на Тодор Славчев
Балканската война
Балканската война - спомени от семейните архиви
Нашата препоръка
  • 34-ти Троянски п.полк
  • Ариергард
  • Балканската война
  • Библиотека
  • Блогът на "Един завет"
  • Блогът на Sulla
  • Българи аристократи
  • Българска генеалогия
  • Българска хералдика
  • Български бойни знамена
  • Български флот 1879-1945
  • Българските генерали (1878-1944)
  • Валентина Иванова
  • Военни снимки в “Изгубената България”
  • Военноморско училище (1881-1931)
  • Въздушни на Н.В. войски
  • Дворцова свита
  • Жертвите на комунизма – база данни
  • Камен Найденов (66в.)
  • Клуб “Списаревски”
  • Маминка
  • Милитеро – блог за военна техника и история на войната
  • Немските въздушни асове в Европейската война (1914-1918)/нем/
  • Неосъществените генерали (1878-1944)
  • Офицери в NobilityBg
  • Офицери от род Станимирови
  • Офицери родом от Калофер
  • Паметник на ген. Ив.Колев
  • подполк. Ив. Сокачев
  • подполк.Стилиян Максимов
  • Приятели
  • Проект “16 април”
  • Стара София
  • Хусарите (фр.)
  • Цар Симеон II – официален сайт
ЕДИН ЗАВЕТ powered by WordPress and The Clear Line Theme