Клуб на летците “Кап. Димитър Списаревски”
Клубът на летците е единствен в Съюза, сформиран не по випуск, а по военна специалност. В него членуват живите днес летци от Въздушните на Н.В. войски, защитавали българското небе от aнгло-американските бомбардировки, а след това водили боеве с немските си колеги. В клуба има и много потомци ма починали вече летци, в това число и на легендарни командири на въздушни подразделения. До скоро клубът се събираше през седмицата, но вече ще провежда сбирките си в събота, за да могат да присъстват и работещи членове на Съюза. Председател на клуб „Списаревски” е историкът Любомир Величков – съставител и редактор на книгата „Спомени на летци от Въздушните на Негово Величество войски” – най-точният източник на информация за последните български орли преди болшевишката окупация.
При всяка сбирка на клуба освен организационни въпроси се провежда и беседа на историческа тема.
Още с влизането в залата вниманието на посетителя е изцяло привлечено от две витрини с подредени модели на всички самолети, участвали в боевете през Втората световна война.
Редно е да започнем представянето на клуба от полк. Димитър Лазаров – възпитаник на 56-ти”Княз Симеоновски” випуск на ВНВУ, произведен през 1937г. Навлезлият в 96-тата си година летец е най-възрастният член на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Никога не бихте казали, че пред вас стои почти столетник – полк. 
Лазаров има изправената стойка, с която е излязъл през портала на ВНВУ преди 72 години! Външният му вид е изряден – вратовръзка, шапка с периферия и черно бастунче със сребърна глава – има вид повече на английски джентълмен, отколкото на български пенсионер. Полк. Лазаров е летял на Месетшмит 109Е и е последният жив от групата летци, обучавани в Луфтваве на този легендарен самолет. Бил е командир на изтребително ято, защитавало небето по черноморското крайбрежие.
До него седи майор Димитър Цанев от 61 випуск, и Гълъб Стаменов от 60-ти. Сред „младите” летци са Дянко Марков и подполк. Стефан Славов – двамата са от 63-ти в. С достолепна бяла брада е Слави Геров – летец – ветеран, завършил ШЗО.
Димитър Цанев
Гълъб Стаменов
Стефан Славов
Сред заместник – председателите на клуба са Тодор Вълков – син на полк. Васил Вълков и инж. Юри Пашев – син на летеца – инструктор майор Георги Й. Пашев.
Васил Вълков и Георги Пашев
Членове на клуба са Поли Георгиева – дъщеря на полк. Кръстю Георгиев – командир на пловдивската авиобаза и създател на летище Марино поле, както и синът на полк. Кръстьо Атанасов, за чиято съдба писахме тук>>.
Полк. Кр. Георгиев и дъщеря му Поли Георгиева
Полк. Кръстьо Атанасов и неговият син
Последни пристигат сестрите Юлия и Марияна Бошнакови – дъщери на полк. Николай Бошнаков. Техният баща е потомствен офицер, кавалер на ордена за храброст. Тъкмо той командва прочутия 2/6 изтребителен орляк, който защитава София при зловещата бомбардировка на 20 декември 1943г. – боя, в който загива поручик Димитър Списаревски.
Сестрите Бошнакови в разговор с Любомир Величков
В друг въздушен бой – на 7 април 1944г. управлявания от кап. Бошнаков Ме-109G-6 е тежко повреден, но раненият кап. летец успява да катапултира и по чудо оцелява. 
През 1946г. е уволнен от армията, арестуван и месеци наред е подложен на тежки садистични инквизиции в мазетата на ДС. Бошнаков разбира, че комунистите няма да го оставят на мира и заедно със своите колеги летци кап. Руси Русев (командир на изтребителния орляк в Божурище) и пор.Йордан Йорданов (летец, служил е в Ямбол), организират бягство през границата. Застреляни са през август 1948г. на метри от граничната бразда. Гробът им е неизвестен. Десетилетия никой не научава нищо за тях. Данни за случая близките им научават съвсем наскоро от разсекретени документи.
Сред дивгателите на клуба е Антон Антонов – енергичен и деен човек, който координира събранията на повечето клубове, разпространява бюлетина „Съюзни вести”.
Клуб „Списаревски” е обект на специален интерес. Неведнъж са правени опити да бъде превзет от „прогресивни” дейци, които искат да го омешат с офицерите от Народната армия след 9 септември. След като опитите за това „национално помирение” не успяват, мераклиите да яхнат бойната слава на летците се оттеглят със заканата: „тези старци скоро ще измрат и тогава няма кой да ни пречи”. Има, другари, уверяваме ви! И в гроба нама да ви приемем за равни с нас. Не задруго, а защото не сте.Както олио и вода не се смесват, така и ние с вас няма как да се смесим. Нашите летци бранеха България, а вие целувахте знаме с петолъчка и се кълняхте във „Великата и непобедима съветска армия”. Вие бяхте членове на БКП, а за тези хора нямаше друга партия, освен Родината. Затова никога няма да бъдете като тях – независимо колко реклама си правите и колко лъскави лъжи тиражирате. Не се оправдавайте, че такива били времената. За честта на пагона няма трудно и лесно време. Тези хора я опазиха и още я носят. Вие комунистите никога не сте я имали. Споменавам това, защото в края на срещата Любомир Величков показа книгата „Българската щурмова авиация” написана от бившия ЗКПЧ Борис Кодиков. Луксозното издание е изпълнено с лъжи и изкривяване на историята – възхваляват се ремсовите групи в средите на армията, а достойни офицери са обявени за „фашисти” и „народни врагове”. Не си заслужава да се спираме на всички написани безобразия – най-обикновена комунистическа наглост.
Днешната беседа, която Любо Величков изнесе беше за летеца поручик Христо Костакев (61 в)- обучен в елитна изтребителна школа в Италия, Костакев сваля една след друга две летящи крепости в рамките на един боен полет, за което след 9 септември е …уволнен, изхвърлен от дома си и изселен…
NB Новината за кончината на поручик Веселин Тенев се оказа силно преувеличена :) Недоразумение, породено от близко звучене на имената с друг член на Съюза, което е заблудило приятелите му. Летецът си е жив и здрав. Обикновено в такива случаи се казва, че човекът ще живее дълго. Пожелаваме го от сърце на Весо Тенев!
Какво изпускам само!!! Отсъствието ми от блогосферата в последно време не е оправдание… Знаех, че клубът се събира в четвъртък и затова нямаше как да отида досега. В събота от колко часа е? Легендарни хора…легендарни…пилот на Месершмит 109Е, потомци на Кръстьо Атанасов и Бошнаков!!! Непременно ще дойда някой път. Тези хора са безценни за интервюта! Какво говоря…безценни са дори само да ги видиш!