Традиционният новогодишен бал на възпитаниците на Военното на Н.В. училище
Поручик Владимир Матев (61 випуск) на 90 г. Двукратен кавалер на Военния орден “За храброст” (IVст. 2 кл. и IV ст. 1 кл.) и кавалер на немски “Железен кръст” заради това, че на позиция край Скопие сваля с артилерийска стрелба командирска “Летяща крепост”. По време на изтеглянето на немските войски от Африка през Македония жп-ешелоните често са бомбардирани от англо-американската авиация.
На 29 декември Съюзът на възпитаниците на ВНВУ проведе своето традиционно новогодишно тържество, което ние нарекохме бал, заради офицерския бал, чийто приемник (макар и далеч по-скромен) е събитието.
Тази година балът се проведе в трапезарията на ВНВУ (днес Военна академия). Още в 16:30 през портала на ул. Евлоги Георгиев по “Алеята на победите” започнаха да минават елегантно облечени възрастни господа и техните дами. Редицата автомобили и таксита стигаше до Колоната на българския офицер, където се намира главния вход на столовата.
В 17:10 голямата част от участниците вече бяха заели места около масите. Присъстваха над 160 души – възпитаници на 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67 и 68-ми випуск. По-възрастните от тях са обединени в клуб “Старши”. Всеки випуск заемаше отделна маса. Летците от клуб “кап. Димитър Списаревски” са единствените, които не са организирани по възраст, а по военна специалност. Тази година за пръв път имаше маса и на клуба на потомците “Един завет” , от които бяха дошли около 25 души. Присъстваха и председателите на някои от клубовете на Съюза в страната, които специално бяха дошли в София за събитието. Възрастните възпитаници на училището с вълнение обикаляха залата, в която в продължение на 5 усилни години са се хранели три пъти дневно.
Както при всяко сядане на маса във Военното на Н.В. училище, вечерята започна с молитва. Отслужи я специално поканеният о. Ангел от храм Св. София.
Програмата включваше мъжки певчески квартет от ансамбъла на армията, които изпълниха популярни мелодии, след което представление изнесоха балерините от школата към читалище Г. Раковски. 
Като овертюра към официалото откриване присъстващите имаха щастието и честта да чуят цигулков дует от двама световно известни български цигулари – преподавателите в консерваторията проф. Йосиф Радионов и проф. Ангел Станков (кавалер на Британската империя).
Както е по протокол, пръв към възрастните войни се обърна Началникът на щаба по отбраната ген. Симеон Симеонов, който благодари на господа офицерите че са съхранили традициите на българското войнство.
След него се изказа фактическият домакин на срещата – началникът на Военна академия Г.С. Раковски ген-майор Георги Георгиев. Той с радост отбеляза присъствието на най-възрастните възпитаници на училището и увери ветераните, че винаги са добре дошли в своята Алма матер.
В края на официалната част председателят на Съюза полк. инж. Никола Рухчев помоли всички да напълнят чашите си и вдигна наздравица за предстоящата Нова година.
Гаврил Стоянов и Димитър Филипов
Вечерта продължи с музика, танци, глъчка и много спомени. “Един завет” прие няколко нови члена – потомци на офицери от корпуса преди 1944. Нагръдния знак им връчи лейт. Атанас Илев – възпитаник на 39 випуск на Морското на Н.В. училище и на 64 випуск на ВНВУ, зам. председател на Съюза, капитан далечно плаване, описал пътешествията си в книга.
Сред народните песни имаше и няколко валса, по време на които широката централна част на залата се изпълни с танцуващи двойки. Полк. Рухчев лично откри първия валс. Освен възпитаниците на училището, които са изучавали бални танци като част от социалните умения на офицера, в танците се включиха и двойки от потомците. Макар и далеч от школуваната лекота на офицерите, те ще могат да се похвалят, че са танцували валс на офицерски бал.
По време на вечерята бе изтеглена томбола от кувертите. Първа награда – торта с ефектни илюминации отиде на масата на 63-ти випуск. Втората награда – бутилка шампанско отиде при клуб “Един завет”.
Поручик Венелин Попов (61 випуск) двоен кавалер на Военния орден “За храброст” (тук е само с по-високата IV ст. 1-ви кл.), сред прославените офицери от бронираните войски, командир на щурмово оръдие “Ягпанцер 4”, в Крива паланка спасил 20 войници блокирани от немците в изолирана сграда, оцелял след залепване на магнитна мина за машината му, която обаче не избухнала. Осъден от комунистите на Доживотен затвор и помилван след години по лагери и затвори. На снимката е заедно с председателя на клуба на потомците “Един завет” Борис Станимиров
Тодор Власев, Дим. Цанев, Петър Кокилев
Възрастните офицери за пореден път впечатлиха със своите стройни фигури и изправена стойка, облечени в елегантни костюми и окичени с най-високите си ордени, спечелени лице в лице със смъртта в една чужда война. Въпреки че 45 години са били принудени да упражняват различни професии, до днес те са преди всичко офицери – така мислят за себе си и това струи от цялото им благородно присъствие.
Кавалери до последен дъх
Вечерта завърши с изпълнение на “Велик е нашият войник”. Всички станаха на крака и пяха с цяло гърло, на няколко гласа, както са научени в същата тази зала преди 65-70 години. И понеже за две десетилетия след падането на комунизма не се намери хор, който да запише официалния боен марш на Българската армия в неговия оригинален вид, от уредбата кънтеше осакатената версия с нелепици като”хайдушкия балкан” и “Хемус”, докато редиците пееха с пълно гърло забранените доскоро строфи за Бог и Охридското езеро …
…велик, велик, велик!
Ето истинският текст:
Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик “На нож!”
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик “На нож!”
Гроздан Спиров
Няма да спестим и някои критики към събитието. На първо място музиката. Имаше прекалено много народни песни в съвременни интерпретации на границата на чалгата, които по никакъв начин не кореспондират с духа на офицерството от времето на Царство България. Няма как да се сърдим на служителите от “Социални дейности” към МО, които бяха добронамерени, все пак последният истински бал е проведен на Гергьовден 1944-та. Но все пак:
Когато се каже бал, това означава тиха класическа музика докато се настаняват гостите, след това валсове, а в късните часове танго. За офицерски бал бойните маршове са задължителни. “Бяла роза” няма никакво място в околовръст от няколко километра в такъв момент и в такава социална среда! Казваме тези неща, защото се видя, че валсовете намират подкрепа сред публиката и въпреки това вечерта продължи с музика по подходяща за войнишко изпращане.
Другата сериозна слабост беше, че офицерите бяха изолирани на своите маси по випуски и така по-младите хора не можаха да почувстват в пълна степен духа на Съюза и нямаха шанса да общуват с последните живи кавалери на легендарния орден “За Храброст”. При следващи събития непременно трябва да се смесят хората от различни поколения.
Така и ще завършим: До следващия бал!
Петър Кокилев (летец, доайен на авиомоделизма в България) и Вл. Матев – наздравица
Забележително събитие. Благодаря!
Публикувайте снимки на участниците и на цялото тържество.
Благодаря за това, че ме направихте съпричастен на живата ни история и горд, истински горд с носителите на истински Български дух!
За мен би било чест да стисна ръката на някой от тези достойни българи!