Придворни длъжности и дворцови институции
Дежурният флигел-адютант на работното си място
Дворцовите служители имат специален статут. В Англия са титуловани Лордове, а първите в дворцовата йерархия (шамбелана, маршала, началника на дворцовата канцелария и частния съветник) са с ранг на министър. За разлика от държавните служители на бюджетна заплата, придворните се издържат от самия владетел чрез цивилната му листа. Българският двор до голяма степен повтаря практиката от европейските дворове по отношение на длъжностите, статутите и церемониала. Единствената разлика е, че докато в Европа е прието придворните да носят благороднически титли, то в България, където такива титли не съществуват като държавна система, придворните длъжности се заемат от офицерския корпус. Повечето дворцови служители наистина са действащи или запасни офицери. Това важи и за голямата част от дипломатите на монархията. В по специфични области на дворцови длъжности се назначават и граждански лица с необходимите знания – лекари, архитекти, преподаватели. Но трябва да се отбележи, че дори и в тези случай се предпочитат лекари с военен чин, служили във войните, преподаватели от Военното училище и изобщо граждански специалисти с офицерски чин, отличени с орден във войните. Това е целенасочена политика на издигане на офицерството като доверено съсловие, започнала при Княз Александър I, продължена от Цар Фердинанд и достигнала своя връх при Борис III. Самата Царица Йоанна в спомените си споделя: “В Българският двор не съществуват благородници при двора, а ескортът на величествата е поверен на офицерите от свитата на владетеля” (Царица Йоанна, Спомени, С. 1992)
Първите длъжности в двореца имат ранг на висши държавни и дипломатически служители – маршалът е с ранг на министър, началникът на кабинета на Н.В. и началника на канцеларията – с ранг на пълномощен министър, а техните заместници и началниците на различни отдели – с ранг на легационни секретари. Това им позволява да контактуват директно на най-високо ниво със съответните държавни органи и да имат съответната разпоредителна тежест. Дворцовите институции са подчинени и се отчитат единствено на персоната на монарха и нямат подчинение на правителствени структури.
Маршалът на двора е най-старшият дворцов служител и началник на всички дворцови служби и учреждения. Отчита се пряко на монарха. Назначава се от него и полага клетва. Останалите висши служители се назначават от Царя по предложение на маршала, а по-низшите – от маршала. Всички дворцови служители полагат клетва пред свещеник, в присъствието на маршала на двора: „Заклевам се, в името на Всемогущаго Бога, че аз, който постъпвам да нося драговолно службата при Двора на Н.В. ще бъда верен на Царя, ще изпълнявам служебните си длъжности честно, акуратно и с при сърце, като спазвам всичките наредби при Двора. По службата си ще бъда безпристрастен и няма да издавам тайните и, като помня, че за делата си ще давам ответ пред законите на страната и пред Бога, Амин.”
Маршалът на двора има административни, полицейско-разпоредителни и съдебни правомощия. Под негова юрисдикция са всички дворцови служители, членове на свитата, дворцовата стража. Те подлежат на съда на маршала, дори и след като напуснат службата. Нещо повече – маршалът може да отсъжда при разпределение на наследството между наследниците им след тяхната смърт. Дворцовите служители не могат да бъдат задържани, арестувани и съдени без знанието на маршала на двора. Маршалът предлага дворцовите служители за награди, ордени и повишение в клас. Той съхранява служебните списъци при Двора – биографията на всеки служител с наградите и ордените, които е получавал, специалните поръчения и задачи, ползваните отпуски и т.н. Помежду си служителите са длъжни да се обръщат с длъжност: Директор Вайх, Частен съветник Де Флайшман, Хофмаршал Куртоклиев и т.н.
Всички служители при Двора разполагат с летен и зимен вариант на следните униформи: ежедневна, парадна, галапарадна, траурна. Регламентирани са за първи път със Заповед 110/24.12.1879г. от Княз Александър първи. Униформите на служителите при двора носят владетелския вензел на пагона. Офицерите от свитата носят флигел-адютантските пагони, независимо от рода войски, към който принадлежат. Броят на дворцовите служители се нуждае от допълнително проучване. През 1919 служителите в двора са 272, през 1930г. са 327. От протоколите на властта след комунистическия преврат се вижда, че през 1945г. са съкратени част от служителите на двореца, и са останали 193. Дворцовите служители биват две категории:
Чиновници – висши служители с административни и протоколни функции– 9 класа с разреди
Служащи – низши служители с изпълнителни функции – 7 разреда
Основните институции в царския двор са:
Маршалство (Оберхофмаршалство – до 1919) на двора на Н.В.
Интендантство на цивилната листа на Н.В.(Хофкомисариат -до 1919)
Кабинет на Н.В.
Канцелария на Н.В.
Каса на короната – финансова служба
Военно комендантство на Двореца
Инспекторат на дворците
-
Дворец София
-
Дворец Врана
-
Дворец Евксиноград
-
Дворци Царска Бистрица, Ситняково и Саръгьол
-
Дворци Кричим, Баня
Царски автомобилен парк /подробно
Щал (царски конюшни) / подробно
Царски научни институти
Дворцова гимназия (временен институт)
Висшите дворцови длъжности са:
Оберхофмаршал (хофмаршал, маршал)
Главна придворна дама
Придворна госпожица
Шамбелан при Двора
Генерал-адютант
Флигел-адютант
Интендант на цивилната листа на Н.В.(Хофкомисар – до 1919)
Хофсекретар
Хофминистър – дворцов министър, предлага бюджета на интендатството и царските учреждения
Началник на кабинета на Н.В.
Легационен секретар на кабинета
Съветник
Началник на канцеларията на Н.В.
Директор/началник на отдел/служба
Легационен съветник
Главен архивар и пазител на Тайната архива
Пазител на Ордените
Кореспондент
Аташе
Инспектор на дворците
Директор на Царските научни институти
Директор/уредник/управител на научен институт
Комендант на двореца
Кастелан/управител/директор на някой от дворците
Адютант, Флигел- адютант – офицер за специални поръчки от военната свита на владетеля. Секретар при аудиенции в двореца. Може да бъде аташиран като придружаващо лице към свитите на гостуващи владетели.
Генерал- адютант, Почетен флигел-адютант – генерал от военната свита на владетеля. Може да го представлява при протоколни събития, когато монархът е възпрепятстван да присъства лично. Може да служи за специален пратеник. Обикновено генерали с голям авторитет и заслуги.
Дворцова гимназия – учебна структура към двореца, в която се обучават престолонаследника и князете. . Те не могат да посещават редовно училище, поради съображения за сигурност и опасности от епидемии и заразни заболявания, които крият риск за престолонаследника и династията. Програмата за обучението се определя от Монарха, по предложение на Директора на дворцовата гимназия в зависимост от специфичните нужди на всеки от князете. Учителите се подбират по опит, правилна дикция, лоялност към короната и добро здравословно състояние. Занятията се провеждат в двореца, по индивидуална програма за всеки от учениците. Дипломата от дворцовата гимназия се признава от държавата с указ на министъра.
Дворцова канцелария – тя представлява администрацията на монархическият институт. Осъществава цялата комуникация на монарха с държавните институции, чуждите дворове, армията и гражданството. В зависимост от предназначението си към дворцовата канцелария има Частен кабинет, обслужващ личните дела и програмата на монарха; Таен кабинет – който управлява връзките с държавното ръководство, поверителната информация и дипломатическите въпроси, Военен кабинет – връзка с военната администрация и командване. Тези кабинети се състоят от съответните секретари, съветници, и др. помощни служители.
Интендантство на Цивилната листа – служба, администрираща имотите на монарх. Интендантите имат пълномощно от монарха да се разпорежда с имотите от негово име.
Камердинер – личен прислужник, камериер в покоите на владетел или благородник. Отговаря за облеклото му. Трябва да познава отлично дворцовия протокол в облеклото и йерархията на ордените, които владетелят трябва да носи във всяка една ситуация.
Канцелария на ордените – институция, която отговаря за наградната система на Царството. Поръчва проектиране и изработка на ордени и медали, следи за спазване на статута на ордените (максимален брой кавалери, старшинство – последователност на ордените, прослужени години и изисквания за награждаване) организация на празника на ордена, издаване на орденските грамоти и поддържане на архив на кавалерите на ордена. Поддържа чуждестранните ордени, връчени на владетеля и следи за използването им съгласно протокола. Подробно за Канцеларията на Българските ордени
Камерхер – управител на имение или дворец. Иконом, Кастелан
Лейбгвардия – лична военна част, конвоираща монарха. Началникът на лейбгвардията е флигел-адютант на монарха, а офицерите от гвардейската част принадлежат към свитата. Подробно за лейбгвардейския на Н.В. конен полк
Лейбмедик – личен лекар на владетеля. Освен висок професионалист, трябва да е много доверено лице, доколкото здравословното състояние на монарха е поверително и често има решаващо политическо значение за излизане от кризисни ситуации.
Ординарец – офицер или подофицер от военната свита на владетеля, чрез когото последния предава заповеди до военните чинове.
Комендант на двореца – офицер, началник на дворцовата стража. В българския двор вътрешната дворцова стража се носи от един ескадрон от лейбгвардията, а външната – от различните поделения от местния гарнизон, по ред, определен от началника на гарнизона и съгласуван с военната канцелария на владетеля.
Придворен доставчик – звание давано от двореца – официален статут на фирма, доставяща стоки или услуги в двореца. Има право да поставят личния владетелски герб на магазините и етикетите си. Патентите за придворничество се описват в регистър, който се съхранява в Канцеларията на ордените.
Цивилна листа – годишна сума за издръжката на монархическата институция и двора, определена със закон. От нея се плащат заплатите на дворцовите служители, поддръжката на дворците, церемониите ( с изключение на официалните държавни церемонии)
Придворна дама, почетна госпожица (Първа придворна дама = прима майстерина) – високопоставена дама, личен асистент на съпругата на владетел. Може да бъде аташирана към свитата на гостуващи владетелски съпруги, владетелки, както и да представлява Царицата на благотворителни и официални събития, когато последната е възпрепятствана да присъства лично.
Хофмаршал (Маршал на двора) – Най-старшият дворцов служител. Началник на всички дворцови институции. Отговаря за дворцовия церемониял. Тъкмо той определя състава и броя на поканените на дадено официално събитие, дерскода: за мъжете (смокинг, фрак, цилиндър; за дамите (деколте) ; за офицерите (парадна, галапарадна, с лампази), декорациите (старши орден, всички ордени…) и останалите подробности
Шамбелан – служител (офицер), натоварен с вътрешната служба в жилището на владетел. Определя реда и начина на приема на молителите по време на аудиенции и представя на владетеля присъстващите на дворцови тържества.
Царски научни и културни институти и дворцова библиотека – най-важният от тях е Царския музей по естествена история. Статутът на дворцови служители дава на учените доста свобода при пътуванията по света, материални възможности при организацията на музейните сбирки и независимост от партизанските страсти и интриги в правителствените среди, отговорни за науката. Още за институтите
Лейб-егер – придворен ловджия, организатор на царския лов и началник на ловните стопанства.
Тафелдекерт – старши на масите в царската трапезария.
Зилбермайстер – завеждащ сребърните предмети в двореца
Интерисува ме как мога да получа снимки на адютанта на Н.В.Борис III, полк Христо Бърдаров от 19 пехотен Шуменски полк. А също така и неговите спомени от службата му в двореца.