Антон Борисов Атанасов (Шварца)

Роден на 19.02.1917 година в град Шумен. Завършва Казанлъшкото авиоучилище, 10-ти пилотски випуск. В състава на 442-ро ято на Avia B.534 “Доган” взима участие във въздушния парад над гр.Добрич през септември 1940 г. по случай освобождението на Южна Добруджа. Преминава полетно обучение на л-ще “Цар Асен” в група с още 45 летци. Обучава се във 2-ра група на инструктора Коста Табов . Антон Атанасов е старши на випуска и завършва с отличие по всички предмети. След това постъпва в 622-ро ято в Божурище, където се обучава на нощни полети. (“Беше си голям риск, защото полосата се осветяваше с газови фенери. Ама нали ген. Айрянов искаше поне един да излети, но да се види български летец в нощно небе…!” -А.А.). На 6.04.1941 г. участвува в отразяването на бомбардировъчно нападение от сръбска страна извършено със самолети Dornier Do-17, но поради малката скорост на “догана” не успява да ги настигне. На 1.11.1941 г. е изпратен в Балчик в 692-ро ято за преминаване курс на Bf 109E и брегова охрана. Поради летешка грешка над морето с Bf 108 “Лебед” е откомандирован обратно в 622-ро ято с командир поручик Русев на Враждебна, което от юли 1942 г. поема охраната на столицата.
До октомври 1943 г. е с чин подофицер, след което следва съкратен курс в ШЗО. През февруари 1944 г. се озовава в Карлово в състава на 1/6 изтребителен орляк на “Девоатан” D.520 с командир к-н Русев. Взима участие в отбраната на София срещу англо-американските бомбардировки. Провежда няколко атаки срещу американски крепости. Любимият му метод за изплъзване от американските изтребители Lightning P-38 е пикиране с отрицателен ъгъл.
Взима активно участие в заключителния етап на войната, като участвува в щурмовки на отстъпващите германски войски. На два пъти машината му е засегната от зенитния огън: веднъж, по-леко при Ниш и втори път, по-тежко, над Куманово, когато “девоатинът” му е улучен в крилото и мотора и с цената на големи усилия успява да се добере и приземи принудително в Божурище. Награден е с Кръст за храброст. На D.520 лети до юни 1945 г. През 1945 г. А.Атанасов изкарва инструкторски курс на Як-9. До 20 август 1946 г. е инструктор в орляка в Божурище. По-нататъшната му съдба с нищо не се различава от тази на повечето бивши царски офицери.
До кончината си през юли 2006 г. живее в родния си град Шумен.