48-ми “Преславски” випуск на ВНВУ (1926-1929гг.)
Този е от випуските произведни по време на Ньойския диктат, когато България е принудена да намали силно своята армия. През този период (1919-1937г.) випуските са по-малки по състав. Този факт има и добри страни – за по-малко места се състезават огромен брой младежи и във ВНВУ влизат наистина най-добрите. По-късно тъкмо офицерите от тези випуски, вече като капитани стават гръбнака на възродената в края на 30-те г. мощна и отлично въоръжена българска армия. В началото на 40-те години офицерите от випуска вече са напреднали в кариерата. След влизането на България в тристранния пакт много от тях минават специализирано обучение в елитните офицерски школи на Вермахта и получават квалификация в последните новости на военното дело.
След 09.09. 1944г. българската армия е принудена да се включи във войната на страната на Съветския съюз и неговите съюзници. Тъкмо офицерите от 48-ми и близките випуски изнасят основната тежест на войната – тогава те са с чин капитан или майор и командват роти и дружини.
През 1946г. повечето от тях са уволнени от армията „ за груби фашистки прояви”. Година по-късно комунистите се усещат, че не върви да наградиш офиоцерите с отден „За храброст” и медал „За победу над Германией” , връчен лично от Маршал Толбухин и след това да ги обвиниш във фашизъм. Заповедта за уволнение на повечето е променена със задна дата на „уволнени в интерес на службата”. Въпреки това клеймото „фашисти”, „народни врагове” и „подривни елементи” тегне над офицерите до падането на комунизма. За разлика от младите офицери, които бързо намират своя път в живота, капитаните и майорите от 48-ми випуск са вече на по 40 години. На тази възраст е много трудно тепърва да търсиш ново поприще. Децата на офицерите най-често получават лоши характеристики от ОФ и не им се позволява да следват.
„Характерно е да се отбележат отпочналите и зачестили в
последно време събирания на царски офицери, под формата на
“другарски срещи” по випуски, по род войска, празнуване на именни
дни и други. За организирането на тези срещи се разгласява при
лични срещи, а в някои случаи се практикува изпращането на
покани по пощата. На същите се разпространяват злостни вражески слухове и
вицове по адрес на наши ръководители. Осведомяват се за колеги и
други царски офицери, изменници на Родината. Пеят се
шовинистични и фашистки песни, като марша на царското военно
училище и други.”
/ Из Справка на Държавна Сигурност до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната юли 1956 г./
Сред тези „врагове” на режима са и офицерите от 48-ми випуск. В Пловдив се срещат Брайко Брайков, Пенко Сандалски и Доньо Чолаков. Всяко десето число на месеца софийските колеги от випуска се събират в р-т „Айрана”, разказват си спомени. „Фашистките песни” за които става дума в докладната на ДС са „Шуми Марица” и „Един завет”, които не бяха долюбвани от комунистическия режим.
Последните живи представители на 48-ми випуск доживяха свободата и със сълзи на очи пяха с цяло гърло „Шуми Марица” на първия демократичен митинг на 18 ноември на пл. „Св. Александър Невски”. Вече нямаше кой да им го забрани.
„Нахалството” на офицерите стига дотам, че през 1969г. по случай 40-годишнината от първото си производство организират другарска среща на випуска в София. Тъкмо от тази среща е списъка, който представяме по-долу и снимката. Вероятно списъкът е непълен – от него липсват починалите и онези, с които е изгубен контакт към оня момент. Албумът не випуска е един от най-красивите в историята на ВНВУ, но има един съществен недостатък – липсват имена под снимките. Затова ще се задоволим с машинописния списък от юбилейната среща.
* * *
Списък на живите членове на 48-ми випуск към 1969г.
Николай Дипчиков – София
Димитър Турмаков – София
Андон Дойчев – София
Светослав Савов – Шумен
Алекси Пърлиев – Пирдоп
Никола Кирилов – София
Георги Николов – Плевен
Стефан Николчев – София
Симеон Попов – София
Димитър Николов – София
Георги Аврамов – Враца
Борис Венедиков – София
Георги Христов – София
Брайко Брайков – Пловдив
Стефан Писев – Своге
Георги Миладинов – София
Неделчо Даскалов – Ст. Загора
Николай Димов – Ст.Загора
Петър Байчев – Разград
Иван Бояджиев – София
Иван Хумбаджиев – София
Стефан Аврамов – София
Хеко Лирков – София
Иван Иванов Дим. – В. Търново
Димитър Маринов – София
Александър Поляков – София
Кирил Геров – София
Боби Данов – София
Борис Желев – София
Недев Пенков – с. Борима, Ловч.
Тодор Балевски – София
Стоян Христов – Русе
Димитър Мутафов – София
Стоян Стоянов – София
Кирил Петров – София
Вичо Ангелов – София
Иван Главанаков – София
Иван Миличин – София
Ангел Брадварев – София
Август Петров – София
Атанас Брънзалов – Чепеларе
Димитър Ангелов – Враца
Неделчо Стоилов – София
Стефан Кирков – Асеновград
Михаил Касъров – Асеновград
Николай Николов – София
Димитър Хаджиев – Пловдив
Доньо Чолаков – Пловдив
Георги Атанасов – София
Йордан Попов – София
Драгомир Васев – София
Петър Баджуров – Пловдив
Ив. Станимиров Рачев – Плевен
Любен Янков – София
Стоян Груев – Върбица, Шум.
Иван Куртев – София
Ангел Папазов – Варна
Петър Жечев – Варна
Иван Иванов – Варна
Цоло Диков – Варна
Атанас Камберов – Варна
Михаил Йорданов – Ямбол
Кирил Георгиев – София
Пенко Сандалски – Пловдив
Цветко Радоев Стоев – София
Стефан Попов – Софоя
Васил Карабудаков – София
Цветан Кацаров – София
Георги Алайков – София
Александър Смолянов – Плевен
Причислени моряци към випуска:
Инж. Димитър Минков – София
Ганчо Георгиев – София
Васил Кутевски – София
Незавършили:
Тодор Азманов – София
Георги Велинов Стоилов – София
Живи началствуващи лица:
Кънчов – София
Георги Стоев – София
Иван Дундов
Стиян Иванов – София
Здравейте, казвам се Теодора Василева Димова. Дядо ми Георги Василев Иванов е бил царски офицер – генерал. Имам данни че най-вероятно е бил точно от Преславския випуск, но името му го няма тук, възможно е и да греша. Роден е около 1906 г. През 1949 г. една вечер го вземат за справка от дома му в Разград, и повече никой не го вижда, нито баща ми, който тогава е на 18 г., нито баба ми, която тогава е на 43 г. Татко бог да го прости споменаваше Богдановдол и Куциян, но мисля че много неща са крили от него, и затова следите се губят. Моля ви, ако някой може да ми помогне по какъвто и да е начин, да ми пише!! Трябва да намеря данни поне за живота му преди да го вземат в лагерите. Предварително благодаря на всички.
Клекналия на втория ред – трети от дясно на ляво,с траурна лентичка е тъста ми – Иван Димитров Хумбаджиев. Имаше чин полковник.Съден е от втория “народен” съд и лежа в затвора 5 пълни години.След това работи каквото намери – нищо не му разрешаваха.Добре,че имаше хора в музикалната кооперация,а той разбираше от музика.
Дядо ми полк. Александър Константинов Смолянов (роден на 07.09.1907 в гр. Плевен, починал на 24.07.1994 г. в гр. София) липсва в списъка. На снимката на випуска той е вторият човек отляво надясно на третия ред, с очилата. Oсъден е по процеса “Неутрален офицер” на 25 г. затвор, от които излежава 10 години, след освобождаването работеше дълги години като книговезец. Изключително достоен и скромен човек, голям патриот.
Отговор:
Уважаема г-жо Смолянова,
Списъкът, на който се базираме не е пълен. Вероятно организаторите на срещата не са успяли да се свържат с дядо ви, или той се е дистанцирал, за да не навреди на колегите си.
Важното е, че пропускът е поправен и Вашият дядо е добавен в списъка.
Все пак молим да проверите още веднъж дали полк. Смолянов е завършил точно 48-ми випуск, защото има една минимална възможност да е завършил със следващия, 49-ти випуск и затова да не фигурира в списъка.
Поздрави,
ЕЗ