полк. Руси Радков и неговите роднини офицери.
Представяме офицерите – предци на членове на клуб “Един завет”. Особено интересни са т.нар. “офицерски династии” – фамилии дали няколко поколения офицери, от своя страна сродени с други офицерски семейства. В статията за Офицерския корпус описахме колко сплотени са офицерите от един полк. Заедно със своите съпруги и деца те образуват “полковото семейство” – задружна общност, която споделя щастливи и трудни моменти. Съвсем логично младите офицери търсят съпруга от същата социална среда. Така при едно генеалогично проучване можем да свържем в общо родословно дърво голяма част от офицерския корпус.
Не случайно ще започнем представянето на офицерските фамилии с една типична “династия” – старият полковник Руси Радков и неговите роднини офицери. Материалите ни предостави неговата правнучка – г-жа Любов Винарова – дама с изключително отношение към родовата памет. Тя поддържа сайта “Маминка” в който могат да се открият много подробности за споменатите по-долу офицери, да се видят уникални снимки, документи и дневници от най-ярките исторически събития в новата ни история. Любопитно е, че в “династията” има две двойки съвипускници от ВНВУ: Руси Радков и Игнат Кикименов от 8-ми випуск и Георги Радков и Никола Батоев от 29-ти випуск.
Снимката показва семейно събиране по случай златната сватба на полк. Руси Радков Офицерите на снимката: В центъра – полковник о.з. Руси Радков, в ляво – синът му полковник Георги Радков, горе от дясно на ляво – полковник Иван Анастасов – зет, полковник Никола Батоев – зет, Емил Радков – син, Ламбо Станилов – зет на Георги Радков. Жените на снимката са съпруги и дъщери на офицерите.
Полковник Руси Илиев Радков (1861-1944) е роден в с. Осенец, Разградско – син на абаджия. Учи в килийното училище в селото, а после завършва с пълно отличие Разградската прогимназия. Току-що завършил гимназия, участва в Сръбско-Българската война като доброволец в студентския легион. След войната идва в София и кандидатства във Военното училище. Приет е и завършва в 8-ми випуск – 1888 г. Назначен е в 7 пехотен полк – Разград. Същата година се жени за Руцка Цони Гергева от Разград- имат 7 деца, три умират като малки, а големият им син полковник Георги Радков е убит от т.нар. „народен съд”1945 година . Скоро Руси Радков е преместен в Шумен на служба в Преславския полк, после в София като адютант на военния министър генерал Савов. През 1895 год. Руси Радков е изпратен да следва Генерал-щабна академия в Торино – Италия. Там живее четири години заедно със семейството си. След завършването служи в Разград, София и Сливен. В Плевен Руси Радков служи от 1908 г. до 1911 като командир на полк и началник щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия с която се бие при Дойран. Руси Радков участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. През 1913 г. по време на Балканската война е подполковник – командир на 44 полк (ІV дивизия, Пета Армия).
Участва в обсадата на Одрин и на фронта при Чаталджа. (на снимката – първия самолет, ползван за военни цели при Одрин. Полк. Радков е в средата. ) През 1915 г. е произведен в чин полковник. През цялото време на трите войни Радков изпраща в къщи само половината от заплатата си. Другата половина раздавал на бедните войници. Награждаван е с много ордени и награди за храброст и заслуги. Умира на 9 октомври 1944 г. в Разград.
*
Полковник Никола Батоев (1888-1951) е роден на 21 септември 1888 г. в Тетевен. Една година по-късно семейството се мести в Плевен, където Никола Батоев получава прогимназиално образование.
На 1 септември 1902 г. е приет като кадет в 29-ти випуск на Военното на Н.В. Княза училище. Завършва 22 септември 1909 г. Произведен е в чин подпоручик и е назначен във 2-й кон. на Н. В. Кн. Мария Луиза полк в гр. Лом – стар конен полк с добри традиции.
Следващата 1910 година е изпратен в Кавалерийската офицерска школа – София.
Като офицер във 2-й конен полк участва в Балканската и Междусъюзническата войни. С полка стига до Мраморно море, където през зимата на 1912-1913 г. изпълнява задачи по охрана на брега. През лятото на 1913 г. е прехвърлен на сръбската граница, където участва в Междусъюзническата война при Букова глава – Сурдулица.
След завършване на Балканската война 1913 г. е преведен в Русе – 9-ти конен полк, където служи 16 години.
С този полк участва в Първата световна война – като командир на конен картечен ескадрон, а по-късно с Конната дивизия на ген. Колев – във всичките й боеве в Добруджа.
След това преминава Румъния от гр. Букурещ до гр. Браила в състава на германската Конна бригада на фон Волф, където е награден с Железен кръст.
След изтласкването на противника зад р. Серет полкът се прибра на Св. Георгевския дунавски канал, където остава до пролетта на 1918 г. – охрана на Дунава.
В началото на 1918 г. по негово желание е изпратен на южния фронт при Солун. Назначен е за командир на 9-ти Дивизионен ескадрон при 9-та пехотна Плевенска дивизия, – Дойранската позиция.
1922 г. се уволнява от военната служба в чин подполковник от конницата.
От 1922 до 1928 г. се занимава с търговия с износ на добитък за Гърция, Палестина и Египет. През 1928 г., за да избегне загуби от икономическата криза, ликвидира търговията и се преселва в София.
1933 г. – започва служба в Трудовата повинност – Началник на окръжната събирателна служба в гр. Кюстендил.
1934 г. – домакин на 7-ма Трудова дружина гр. Радомир
1935 г. – Началник на окръжната събирателна служба в гр. Горна Джумая.
1935 г. – Плевен – командир на 6-та трудова дружина с чин полковник.
1939 г. – Първият Началник на Школата за трудови офицери в София.
След първия и втория випуск на школата, на 6 май 1941 г. е повишен в чин командир на област и назначен за Началник на Държавното трудово стопанство “Тича” в с. Долен чифлик (Варненско). Тук служи до преврата на 9 септември 1944 г.
На 11 септември 1944 г. е уволнен по подаване на оставка поради пределна възраст. Умира 1951 г.
В “Маминка” ще намерите военните му дневници в това число и ръкописни заповеди на ген. Владимир Вазов от Дойранската позиция.
Награди:
Военен орден “За храброст” ІV степен, ІІ клас
Военен орден „За храброст” ІV степен, І клас
Народен орден „За военна заслуга” на военна лента
Народен орден „За военна заслуга” V степен на военна лента
Народен орден „За военна заслуга” V степен с корона
Народен орден „За военна заслуга” ІV степен с корона
Народен орден „За военна заслуга” ІІІ степен с корона на шия
Орден „Св. Александър” ІV степен
Германски „Железен кръст „ от Европейската война
Знак за 10-годишна отлична служба
Медали за участието в Балканската и Европейската войни
Сребърен медал за заслуга от Червения Кръст
Знаци на Инженерната инспекция и Трудови войски
Унгарски медал – сребърен за заслуги в Европейската война
*
Кап. Георги Русев Радков е роден на 25 декември 1890 г. в Разград. Като дете прекарва 4 години в Италия заедно с родителите си, където учи в “Scuola di Guerra” – начално военно училище.
Постъпва като кадет във Военното на Н.В. Княза училище, което завършва през 1909 г с 29-ти випуск. В родовия сайт „Маминка” можете да видите уникалният му дневник от годините във ВНВУ. (на снимката: от ляво на дясно: Никола Батоев, Георги Радков и Ив. Банелиев като юнкери от 29-ти випуск на ВНВУ.)
На 19-годишна възраст Георги Радков е произведен в чин 
подпоручик и назначен в Първи артилерийски полк в Разград.
По време на Балканската война участва със своя полк в обсадата и превземането на Одрин на 13 март 1913 г., за което е награден с Орден „За храброст”. След завършването на войната е изпратен на служба в бреговата артилерия във Варна. Там се оженва и има две деца.
На 13 декември 1916 г. отряд руски бойни кораби, начело с крайцера “Память Меркурия” и два ескадрени миноносеца бомбардират Балчик. Разразява се класически морски бой. Освен българската военноморска авиация им противодейства 100-милиметрова брегова батарея, разположена в центъра на Балчик, командвана от 28-годишния капитан Георги Радков. Огневата мощ на противника 100 пъти превъзхожда нашата. Но… бреговата батарея удържа набега на трите руски бойни кораба и дава достоен огневи отпор. Крайцерът е улучен няколко пъти. Следва взрив на носовата му част и противникът се оттегля. … Днес централният площад на Балчик се нарича “Капитан Георги Радков”, името на храбрия боен командир от 1916 година.
През 1919 г. Георги Радков напуска службата, защото е изпратен на дипломатическа работа в посолството на България в Лондон, а по-късно в Париж и Рим.
След завръщането си в България работи в Застрахователно дружество „Орел” в София. По-късно постъпва в Трудови войски.
През 1942 г. за около година е назначен за околийски управител в Оряхово.
След 9 септември 1944 г. заедно с всички бивши околийски управители е арестуван и осъден на смърт от “Народния съд” . Убит е на 25 март 1945 г.
За тегобите на семейството можете да прочетете в „Маминка”
В спомените на своите близки Георги Радков е останал като изключително ерудирана личност с весел нрав и изумително ораторско майсторство. Обичал е музиката и е свирел на цигулка. Владеел е перфектно 5 езика – английски, немски, италиански, френски и турски.
*
Полковник Иван Анастасов (1895-1959) е роден в Ески-Джумая (Търговище).
След завършване на Военното училище служи в Разград. По-късно – на старата румънска граница. Участва във войните.
1928 – 1929 е на специални курсове в София.
1930 -1931 – командир на рота в 19-и Пехотен Шуменски полк в Разград
1940 – Участва в Освобождаването на Добруджа
1941 – 1942 – служи във Варна
1943 – Командир на 63 Сливенски полк
1944 – Комендант на Варненския гарнизон
1945 – 1946 – Началник на Разградския гарнизон
1946 година е уволнен от армията.
*
Кап. Ламбо Станилов е роден 1914 г. в Разград. Зет на Полковник Георги Радков.
Военно образование получава с първия випуск на Школата за трудови офицери.
Служи в Трудови войски. Участва като ротен командир в заключителната фаза на Втората световна война.
*
Кап. Емил Русев Радков е роден 1911 г. в Разград. Шурей на Никола Батоев.
Завършва Свищовската търговска гимназия. Военно образование получава с първия випуск на Школата за трудови офицери. Служи в Трудови войски. Участва като ротен командир в заключителната фаза на Втората световна война.
*
Подпор. Атанас Кикименов (1847-1888) е роден в с. Осенец. Вуйчо на полк. Руси Радков. Получава военно образование в Русия. Той е седмият по ред Началник на Военното училище в София от 12 август 1886 до 28 август 1886. Умира 1888 г. в София.
*
Полк. Игнат Кикименов (1883 – 1948) е роден в с. Осенец. Той е племенник на Атанас Кикименов и братовчед на полк. Радков. Завършва Военното училище заедно Радков в 8-ми випуск. Съпругата му Соня Краева е племенница на генерал Иван Колев.
*
Възхитен съм от това което е показано тук.Аз съм потомък на известна фамилия и в момента вече 4-та година събирам материали за нея и за нейното минало.Гордея се от такива хора,които не са забравили своите деди.Мир на праха им !….
Просълзих се, когато препрочитах биографиите на тези доблестни мъже – истински българи, чиито имена трябва да бъдат изписани със златни букви в Българската история. Интересът ми е продиктуван и от търсене на информация за дядо ми Кольо Минков Димитров от с.Гороцвет – Разградско, от 2-ри или 10-ти конен Шуменски полк, участвал в битките край Дойран в Македония през 1913-1917 г.
Приемете и моето Голямо БЛАГОДАРЯ на създателя на сайта.
Обърнете внимание върху съдбата на героя от Балчик 1916 кап.Г.Радков.През 1944 ,,освободителите”пияни червеноармейци и техните БКП-подлоги не му прощават,че е РАЗБИЛ мита за непобедимостта на руския флот.