За паметниците и моралните дефицити на днешния ден
Общественият дебат, породен от паметника, издигнат от САЩ до тяхното посолство в памет на загиналите в България американски летци през Втората световна война извади на дневен ред въпроса: Защо България не почита паметта на своите герои? Защо няма паметници на българските грои? Често се споменава сравнително новия паметник на българските летци, загинали бранейки София, за който нашият съюз има заслуга . Но отворен и болезнен остава въпросът, защо на площада на всяко българско село има паметник на загиналите във войните жители, а в столицата такъв паметник липсва?
Една от легендарните български бойни части е I Софийска пехотна дивизия, известна като “Желязната”. В Балканската война дивизията се бие с турците при Люлебургаз, Гечкенли – Селиолу, Бунархисар и стига до Чаталджа 
В междусъюзническата война I Софийска бие сърбите към Ниш и се сражава с гърците по поречието на Струма. През първата световна война : В Сърбия Дивизията участва в Моравската операция, после в Косовската операция, след това превзема Лясковац и Пирот. На Румънския фронт победният марш на дивизията започва с участие в превземането на Тутраканската крепост. После на 15 октомври 1916г. при Кубадин шопите прегазват на нож руските части. Няколко седмици по-късно полковете от дивизията преминават в тържествен марш по улиците на Букурещ… През 1917г. I Софийска е прехвърлена на Южния фронт, където след пробива при Добро поле и солунското примирие е предадена в плен. При този плен нито едно полково знаме не попада у врага. Всички до едно са спасени с риск за живота на десетки офицери, които го крият под дрехите, във възглавнците си, в тайници и хралупи и след бягства и нощни пеши преходи успяват да върнат всички знамена непокътнати в двореца.
На тази легендарна бойна част е посветена книгата “Един от първа дивизия” на поручик Георги Георгиев – издадена 7 пъти преди 9 септември и забранена след това. Софийска дивизия е легенда.
Признателни софиянци издигат пред казармите на 1-ви и 6-ти полк, на мястото на днешното НДК три големи мраморни стени, на които със златни букви са изписани имената на близо 4 хиляди загинали офицери, подофицери и войници. Монументът се превръща в място за тържества, помени, паради, и други военни чествания. Комунистите разрушават паметника . Бойците са се сражавали срещу братята руси, а на всичкото отгоре са имали наглостта и да ги победят и обърнат в позорно бягство… това комунистите не прощават. На мястото на плочите е построен НДК и шестоъгълния паметник. Вече 20 години българската държава не възстановява плочите с имената на загиналите войни.
Каузата за възстановяването на паметта на Желязната дивизия се защитава от Съюза на възпитаниците на ВНВУ от повече от десетилетие. Нашият член инж. Никола Ружеков е председател на обществен комитет, който си е поставил за цел възстановаването на монумента.
С усилията на общинския съветник Вили Лилков и тогавашния кмет на район “Триадица” Емил Милев, Столична община отстъпи безвъзмездно терен за строеж на паметника – в парка между НДК и х-л Хилтън .
Пак по искане на Вили Лилков общината издаде разрешително за строеж на името на Министерство на отбраната. За да има специалния законов статут на “Военен паметник”, той трябва да бъде под юрисдикцията на МО. През 2001г. министър Бойко Ноев възприе идеята и на военна церемония положи основен камък . Сумата бе заложена в предварителния проектобюджет на МО за следващата година. Няколко месеца по-късно правителството се смени…
Общественият комитет към СВ ВНВУ е издирил остатъците от разбития паметник. Те се намират във военния мавзолей – костница на Централни гробища.
Изготвен е идеен проект на мемориала от арх. Агура .
Преди няколко години разрешителното за строеж изтече (то има срок 5 години). По предложение на общинския съветник Борислав Бориславов Столична община издаде ново разрешение, отново безвъзмездно.
За да бъде изграден паметника е нужно Министерство на отбраната като титуляр на правото на строеж да отдели средствата от бюджета си. Това не се случи 10 години.
В обобщение: Място има, разрешително за строеж има, идеен проект има, нужда има, трябват 2 – 3 милиона лева и обществена съвест.
Само Вили Лилков ще свърши работа. Този човек ,ако стане министър председател ще оправи държавата!
Адмирирам напълно тази идея. Пари от бюджета явно няма да се дочакат. Остава сами като граждани да го възстановим и да измиен срама от вандалщината спрямо един войнишки паметник. Би трябвало да има дарителска сметка, която да е ясно обозначена при вас и при всички, които са съпричастни към делото. Аз самият веднага бих превел поне 100 лв. в нея Ако това направят 1 на 100 софиянци, в сметката ще се съберат близо милион и половина лева. Това ще е и добър повод за тестване дали наистина сме достойни наследници на тези хора и сме способни на реални дела или само си мрънкаме по форумите.