Племенникът на Ив. Вазов майор Иван К. Вазов – жертва на комунистите
Баща и син на фронта през Първата световна война. Д-р Кирил М. Вазов – лекар на 12 Балкански пех. полк. Кап. Иван К. Вазов – ротен командир в същия полк
___
Сред жертвите на масовото избиване на високия български елит в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945г. е и племенникът на Иван Вазов – д-р Иван Кирков Вазов. Възпитаник на 31-випуск на ВНВУ, участник в три войни, кавалер на два ордена “За храброст” и два немски железни кръста, доктор по право на Лайпцигския университет, общественик и благодетел, безкрайно обичан от съгражданите си, избран за Народен представител като независим кандидат, той е един от 147-те видни българи, които са разстреляни от пияните главорези и заровени без кръст в една яма от паднала бомба. Отгоре “народните синове” правят сметище, за да не идват близките на поклонение.
Д-р Иван Киров Вазов е син на по-малкия брат на поета – д-р Кирил (Киро) Минчов Вазов. Роден е на 7 януари 1892 г. в Севлиево, където по това време баща му е лекар. Детството и юношеството му преминават в различни градове, в които служи бащата, но най-вече в Стара Загора. През 1905 година Иван К. Вазов постъпва в кадетската гимназия, а после следва курса на Военното на Негово Величество училище като юнкер от 31-ви випуск. На 22. септември 1911 година е произведен в първи офицерски чин и е преведен на служба в 12-ти пехотен Балкански полк в Стара Загора. По време на Балканската война (1912 – 1913) участва в щурма на Одринската крепост, ранен е и временно напуска бойните действия. След оздравяването си се връща на бойното поле и участва с ротата си в Междусъюзническата война (1913). Сражава се при Повиен и Щип. За бойните заслуги е произведен в чин поручик предсрочно! През Първата световна война (1914 – 1918), вече с чин капитан, продължава службата си като ротен командир в същия 12-ти пехотен Балкански полк и се бие при Китка, Кратово село, Каймак-Чалан, Трън, Караман, Битоля и др. През 1919 година минава в запаса с чин майор заради съкращенията на армията по Ньойския договор.
Двукратен кавалер на Военния орден “За храброст” – ІV степен, 1 и 2 клас. Двукратен носител на немски „Железен кръст” – I и II клас. Награден е с орден “За военна заслуга” и орден “Австрийски орел”.
Преминал в запас, Иван К. Вазов се записва да учи право в Софийския университет. Специализира държавни и правни науки в Белгия и Германия и ги защитава докторат по право в Лайпциг. Започва адвокатска практика в Стара Загора. Безпартиен, дори аполитичен, той е един от водещите общественици в града – училищен настоятел, общински съветник (1932 – 1933) и председател на културно-просветното дружество “Театър”. Председател е на местното дружество на пострадалите от войните, както и член на още ред други организации, в дейността на които взема активно участие.
Роднините му си спомнят за него, че излъчвал “доброта и аристократизъм”, известен бил като “способен и честен юрист”. Останал незадомен, без потомство, но се ползвал с огромно уважение сред съгражданите си. И днес старите зааралии си спомнят за “Вазовата къща” в центъра на града.
В края на 30-те години на миналия век д-р Вазов е издигнат като независим кандидат за народен представител от Стара Загора. В проведените през декември 1939 г. и януари 1940 година парламентарни избори той става депутат в ХХV-то ОНС (1940 – 1944). Впоследствие бива избран за член на парламентарната комисия към Министерството на войната, а в кабинета на Добри Божилов (14. ІХ. 1943 г. – 1. VІ. 1944 г.) заема поста министър на търговията, промишлеността и труда
С преврата от 9. ІХ. 1944 година д-р Ив. Вазов попада в черните списъци на новата ОФ-власт. “Утежняващ” вината му факт е обстоятелството, че е един от петимата министри (т. нар. “опозиционна петорка”) от кабинета на Д. Божилов, подписали Постановление № 30 от 28. ІV. 1944 -а., по силата на което борбата с нелегалните и чужди партизански групи, техните помагачи и укриватели, се възлага на войската. На 20. ХІІ. 1944 година в София се откриват заседанията на І-ви състав на Народния съд. На 1 февруари 1945 година са произнесени смъртните присъди на: 3 регенти, 8 царски съветници, 22 министри от правителствата след 1941 г., 67 депутати от ХХІV-то ОНС и 47 генерали и висши офицери. Сред разстреляните още същата нощ общо 147 души е и 53-годишният д-р Иван Киров Вазов.
През 1999г. бившата ул. “Пионерска в Стара Загора е прекръстена на д-р Иван К. Вазов.
__________
Източници:
– Д-р Ив. К.Вазов. Илия Маринов, в.Анти бр 14-20/20.1.1994
– Иван Вазов – забравеният старозагорец. Георги Туртуриков, новината.bg 30.08,2008
– Снимки: Галерия „ВИК”
По идея на Вера Милева – Регионален исторически музей – Силистра
Бог да го прости! Ако не беше ” Народната власт” какви елити ще ше да има сега България. Вазови, Славейкови, Дрангови – пето-шесто поколение родолюбци, които ще ше да бъдат естествените водачи на България… Какво загуба…А сега ни управляват децата и внуците на неграмотни партизани…