Стряма – вторият Батак – 1944г.
“Стреляйте вярно! Забивайте ножа по-дълбоко! Цялата страна ви гледа със затаен дъх!“…/”Отмъщение”, уводна статия в Работническо дело. бр. 7 от 25.IX. 1944 г/
На 21.10 в дома в препълнената до краен предел зала на Съюза на военноинвалидите бе представена книгата на Надежда Любенова
СТРЯМА – ВТОРИЯТ БАТАК – 1944г.
Книгата разказва за страшните дни след 9 септември, когато село Стряма става свидетел на клане, което по варварщина може да съперничи с баташкото. Това е едно от най-кървавите изтъпления на “народните синове”, извършено от криминални подбуди – с цел грабеж и уреждане на лични сметки. Избити без съд са 57 души – това е 3% от цялото население на селцето. Още стотици са убитите от околните села. 18 от убийците доживяват 10 ноември 1989. Възмездие няма. Присъстваха много членове на Съюза на възпитаниците на ВНВУ от София и Пловдив и летци от клуб “Списаревски” (един от убитите е летец). Водещ на срещата беше д-р Боньо Бонев от 67 випуск на ВНВУ, председател на пловдивската организация на Съюза и син на последния командир на 9 пловдивски пехотен полк полк. Иван Бонев. Дянко Марков, в пламенна реч представи авторката и изданието. Присъстваха много членове на съюза на репресираните, както и хора от с. Стряма, които разказаха за перипетиите по събиране на информация за събитията пред очите на все още живите убийци и техните потомци – местни селски бабаити. С аплодисменти бе посрещнат разказа за издигнатия паметник – чешма в центъра на селото, край който всяка година през септември се извършва помен.
Дянко Марков, авторката Надежда Любенова и кап.д-р Боньо Бонев
* *
…На 8 срещу 9 септември 1944 година арестуваха най-напред общинарите, кмета, бирниците, пъдарите. Младият кмет Георги Димитров Петков, летец, беше от село, жена му Лалка – учителка, имаха две деца, убиха го с нашите, задето станал кмет.
Баща му Димитър беше секретар-бирник много години, убиха и него заради сина му. Старият кмет Пантелей Божанов беше македонец от Благоевградско. Убиха го. Убиха и Никола Терзиев, секретар-бирник, той беше от Ситово. Изкараха биците от обора и вкараха вътре хората. Оборът беше голям, обор и кланица е едно и също. Още вечерта започнаха да ги трепат и да ги изкарват с покрита талига – бричката и коня на общината – и да ги изхвърлят край реката…
…На втория или третия ден преди да убият тате, доведоха го по чорапи. Когато окупирали Одрин, на войниците им измръзнали краката и ушите и той не можеше да стъпва бос, пък комунистите му взели обувките и го дотътриха тук да каже къде е пистолетът му. Не му позволили да влезе в къщи. Нашите му изнесли чорапи и това е последно…
…На 21 септември ги доубиват с копачки и ги хвърлят в някакъв кладенец. И до днес не знаем къде са. Останахме четири деца – сираци, аз бях на пет години и половина, имам двама по-големи братя и по-голяма сестра. Плашеха ни, че ще ни запалят живи и ние с майка ни ходехме да спим при наши роднини. .. През 1950-а година, когато се появиха горяните, брат ми Асен, тогава около 30-годишен, за 24 дена три пъти е арестуван и бит до смърт в милицията в Пловдив. Съмнявали се, че поддържа връзка с горяните…
… На Воеводския кантон имало рекичка и пясъчник. Там били нахвърляни към 80 човека и от околните села и заровени. Като придошла реката, водата ги отвлякла. Чичо Запрян и брат ми Танко го намерили там и ходили при Леваневски да им даде бележка, позволение да го вземат и да го погребат. Като го докараха в село, ей тука отдолу краката му слагани в менгеме и пробивани с бургии. Горната и долната протези – изкъртени, под ноктите му забивали клечки…
… От половината арестувани взеха пари и ги пуснаха. След един месец пак ги прибраха и ги избиха…
…На 6-ти октомври рано-рано сутринта взеха и тримата: дядо, тати и чичо Рангел, 29-годишен, ерген. … Дигнали много хора, все заможни. Като потърсихме спестовните им книжки, няма ни пара, ни гологан. Дали всичките си пари и пак ги убиха…
…Избитите на 6-и срещу 7-и октомври – 19 човека, заможни хора, едри, яки мъже. На 6-и октомври ги арестуват и през нощта ги избиват. В оборите ги трепали, на кого главата клъцната, на кого – не, натоварили ги на талигите. През Трилистник и Рогош ги откарали на Марица. Там им доотсичат главите, хвърлят ги на една страна, телата – на друга…
…Пролетта като пекна слънцето и труповете замирисаха, кучетата започнаха да ги мъкнат. Страшна работа беше пролетта на 1945-а! Кучетата мъкнат кокали по пясъците…
… Един от убийците, Коста Андонов, разказвал: Като ги колехме, главите им рипкаха, рипкаха и зяпаха ей така, като на пилета! А Иван Касарски убил мъжа на племенницата си Зоя. Вуйчо, остави ме, не ти ли е жал за Зоя, молел се Петър. А аз му викам: Лягай, лягай на дръвника, ние Зоя ще я оженим. С един удар му отсякох главата, разказва убиецът пред сестрите си. Пък на дъртия не можах отведнъж, ами три пъти удрях с брадвата, докато отсека дебелия му Караилански врат, хвали се Касарски.
Кметът на селото е убит изключително жестоко само защото отказал да излезе партизанин, а имал деца и бременна жена. Умъртвяват го, но първо му режат ръка, крак, ухо, вадят му окото, чак тогава му отсичат главата. След убийствата остават млади вдовици с по 3-4 деца. А убийците тръгват да преследват, да изнасилват жените, чиито мъже са изклали с брадви и захвърлили труповете неизвестно къде!
“Убиваха безпощадно и безнаказано, пише Дянко Марков. Защото в подкрепа на убийците стоеше – студена и мрачна – могъщата 12-та армия на Трети Украински фронт, а българската армия пратиха в най-българската земя – Македония срещу напускащите я германски части, но не за да я освободят, а за да я предадат…” С тази книга, според Дянко Марков, е пристъпен призивът: “да забравим миналото”.
“Историци, юристи, народопсихолози, политолози, учени глави със знания и титли охотно следват тоя „съвет от лукавого” и дезертират от професионалния си, обществен и морален дълг.
В писменото слово на предлагания сборник от свидетелства тя отнема индулгенцията на безразличните: “Ние нищо не знаем за това. Никъде не е писано.” И смъква завесата, зад която се крият гузните съвести.
Бог да ги прости избитите! Голям трагедия за нашия народ! Но комунистите не паднаха от небето-тях ги роди нашето безбожие. Дано тази трагедия ни научи, че ако обърнем гръб на Бога, тогава ни сполетяват страховити неща. Чест и Почитания!!!
Как може да се сдобием с книгата.
Извинявам се , но искам да разбера къде да намеря книгата .