Генералът от пехотата Стилиян Ковачев и неговото семейство
Генерал от пехотата Стилиян Ковачев
(1860 – 1939)
Представяме генералът от пехотата Стилиян Георгиев Ковачев и неговата забележителна фамилия. Информацията, както и снимките дължим на негoвите внучки – г-жа Ана Деянова и г-жа Оля Николчева, членове на клуб „Един завет” и на техния братовчед г-н Петрозар Ковачев
Генералът от пехотата Стилиян Ковачев е роден на 26.02.1860 в Ямбол в семейството на потомствения ковач Георги Ковачев. Едва 16-годишен той вече е член на Революционния комитет в родния си град и отговорник за тайната кореспонденция. По време на Априлското въстание постъпва в четата на Георги Дражев и отряда на Иларион Драгостинов и участва в сраженията в сливенския балкан. След освобождението се записва в командата на волноопределящите се, прераснала в първи випуск на Военното училище. През 1879г. е произведен поручик и е назначен в Източнорумелийската милиция. През 1882г. постъпва в Николаевската военно-инженерна академия в С. Петербург, но година по-късно се налага да се завърне по здравословни причини. След оздравяването си е назначен в Хасковската дружина. При избухване на войната със Сърбия, дружината е изпратена на сливнишката позиция, където удържа настъплението на сърбите и ги преследва през Цариброд до Пирот. Награден е с В.о.”За храброст” IV степен. След войната е назначен за Началник канцелария на Министерството на войната. През 1905г. е произведен в генерал-майор. В началото на Балканската война командва 2-ра пехотна тракийска дивизия и Родопския отряд, а след успешното настъпление в Западна Тракия е назначен за командващ 4-та българска армия, която под негово ръководство отбранява Булаир и осуетява турския десант при Шаркьой. През юни 1913г. ген. Ковачев е назначен за военен министър в кабинета на Стоян Данев, но поради напрегнатата обстановека с назряващата междусъюзническа война остава на фронта да командва армията си, а в София го замества ген. Кирил Ботьов. Поради несъгласие с държавната политика е снет от министерския пост и командването на 4-та армия и е пратен в запас.
В Европейската война генералът отново е мобилизиран, този път като началник на Главното тилово управление на армията. Произведен е генерал-лейтенант. След края на войната отново минава в запас. На 6 май 1936г. е произведен в най-високото генералско звание – генерал от пехотата.
Ген. Стилиян Ковачев е автор на много учебници и военни трудове по фортификация, военни съобщения, записки за участието си във войните, както и на статии във военната периодика.
Ордени:
Военен орден “За храброст” III ст. 2 кл. и IV ст. 2кл.
Велик кръст на ордена “Св. Александър” (I ст.) ; Орден Св. Александър II ст. с мечове отгоре.
Нар.Орден “За военна заслуга” II ст.
Орден “Св. Ана” II ст. (Русия)
Орден “Желязна корона” II ст. (Австро-Унгария)
Орден “Данило” II ст. (Черна гора)
Орден “Златна звезда” II ст.(Румъния)
Орден „За заслуга”
Медал за участие в Сръбско-българската война 1885
Кръст за независимостта 1908
Възпоменателен медал за сватбата на княз Фердинанд с княгиня Мария Луиза
Генералът от пехотата Стилиян Ковачев умира на 11 юли 1939г. в София, в дома си на ул. Раковски 134, на мястото където днес се намира централата на СДС.
Стилиян и Ана Ковачеви имат три дъщери – Теофана, Димитрина и Олга и един син – Тодор – архитект
Голямата дъщеря – Фани е съпруга на полк. Стефан Н. Нойков (1876-1925) – завършил генералщабна академия в Торино, участник в трите войни, бил е началник на ВНВУ и началник-щаб на войската. Ордени: ВоХр IV/2 и III/2 ; СвАл Vм; НоВЗ IV с военно отличие. Загинал в атентата в Св. Неделя на 25 април 1925г. Посмъртно произведен в генералско звание. Синове на сем. Нойкови са полк. Стилиян Стеф. Нойков и Димитър Нойков – завършил френски колеж и право. През 30-те години вдовицата на ген. Нойков се омъжва повторно – за инж. Иван Минев, директор на пощите, който приема отрасналите и деца и като свои.
Най-малката дъщеря – Олга живее с баща си и се грижи за него до смъртта му. След това живее със семейството на сестра си Димитрина и споделя всички несгоди и репресии. Тя е любимата леля за всички свои племенници и внуци.
Втората дъщеря – Димитрина (1892-1966), известна като Мити следва музика и литература в Нюшател, Швейцария. Отлична пианистка. След Междусъюзническата война, през 1913г. на едно представление в градското казино Мити се запознава с турския военен аташе в София майор Мустафа Кемал. Ататюрк се влюбва лудо в младата дама. За да я впечатли, за един бал с маски специално поръчва от Истанбул костюм на еничарски ага. След дълги месеци приятелство, Кемал Ататюрк се осмелява да поиска ръката на своята любима, но старият генерал е непреклонен. Разликата в религиите не позволява този брак. През 1914г. Ататюрк заминава за Турция с разбито сърце. До самия край на живота си той обича Мити Ковачева. Една легенда гласи, че решението му да превърне най-важната църква за православието – Св. София от действаща джамия в музей и да нареди разкриването на християнските стенописи и мозайки е почит, към неговата българска любима и нейния неотстъпчив във вярата си баща.
Мити Ковачева се омъжва за адвокат Деян Деянов (1881-1960), народен представител. Имат две дъщери – Оля и Ана и син – Стилиян. Семейството е тежко репресирано от комунистическия режим. Деян Деянов е осъден на смърт. Присъдата не е изпълнена, e заменена с 15 години затвор. Семейството е изселено в Лудогорието, а цялото им имущество е конфискувано. След завръщането си в София цялото семейство живее в една таванска стаичка, отстъпена от Стефан Нотев – колега и приятел на Деянов. На този таван живеят повече от две десетилетия.
Стилиян Деянов (1926-1992) завършва френски колеж и право. Не му позволяват да работи като юрист и се препитава от преводи. Владее няколко чужди езици и свири на пиано. Арестуван и без присъда изпратен в концлагера „Росица”.
Оля Деянова е омъжена за пор.о.з.инж. Нено Николчев (1923-2006), военноинвалид, кавалер на ордена „За храброст”. Звършва ШЗО и електроинженерство. Мобилизиран е като офицер в пионеро-свързочните части. Участва в Дравската операция. При разминиране на минно поле край Драва-соболч под него избухва мина и откъсва десния му крак и дясното му око. Оцелява по чудо, благодарение на адекватните си действия да притисне кръвоносните съдове и да овалдее кръвозагубата. След 9 септември 11 години се бори да го пуснат да си направи протеза в чужбина, защото в България не правят такива. Следен и преследван от ДС, с огромно досие.
Братът на Ген. Ковачев е един от първите морски офицери – кап.II р. Димитър Г. Ковачев (1872-1926). Той завършва австро-унгарската военноморска академия и постъпва в българския флот като командир на миноносец. Командвал е торпедоносци и кораба „Надежда” . Има сериозни научни приноси в разработката на българско торпедо, както и много военно-технически статии.
Семейството на ген. Ковачев са в роднински отношения с друг български генерал – Константин Лукаш, по линия на майката – Теофана Лукаш. Деян Деянов е близък приятел с ген. Никола Михов.
__
Старите генерали на парад, 1937г.
Не е лошо да се зне повече от това което е предлагал учебника по история.Благодаря!
Жп гарата до моето родно село Елешница, Разложко, носи името на генерала. Предпологам защото е освободил селото през Балканската война. Вечна му памет…
Няма любов,няма яничарски ага.Има национално достойнсво,уважение към религията, висок дух и чувство за дълг,а също така и висок морал.
Това тъй наречените културна, техническа,сексуална ,октомврийска и др… революции унищожиха в голяма част от българите! Но все пак съществува!