Велик е нашият войник
Велик е нашият войник
(Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк)
Текст: подпор. Константин Георгиев
Музика: Михаил Шекерджиев
Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик “На нож!”
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик “На нож!”
[youtube=http://youtube.com/watch?v=O-rB3VqkZ68]
***
Най-известният и обичан български боен марш е написан край Охридското езеро през 1916г. от. През войните Шекерджиев служи в 23-ти пех. Шипченски полк. Участва в боевете за Одрин, Чаталджа, Султантепе, а в Европейската война – Китка и целия път на полка до Струга. Когато полкът е на позиция край Охридското езеро Шекерджиев се запознава с подпоручик Константин Попов и много харесва стихотворението му – за два дни написва музика към него и песента „Велик е нашия войник” поема своя славен път. Въпреки, че има и друг марш на полка, песнета на Георгиев и Шекерджиев е по-известна. Съвсем скоро маршът става много популярен в цялата войска, с ентусиазъм го запават и гражданските хорове и той се превръща в една от най-лщбимите войнски песни. На няколко пъти по политически причини текстът е променян, особено след 09.09.1944г. Маршът е толкова обичан от всички българи, че комунистическата власт не успява да го забрани, както се случва с другите войнски шедьоври Шуми Марица и Един завет. Под различни текстове „Велик е нашият войник” съществува без прекъсване повече от 90 години, а през 1997г. е обявен за химн на Българската армия.
Константин Георгиев Попов е роден на 27 май 1884г. в Казанлък. Учи във военната гимназия, а през 1905г. завършва ВНВУ. След производството си минава в запаса и заминава да учи Право в Русия. Не се дипломира, поради избухването на Първата световна война. През 1915г. е мобилизиран в 23-ти пех. Шипченски полк. Пряк участник в победния ход на своята дивизия при Равна, Вина и Лясковик, съвременник на боевете при Батум, Дрин и Струга, той излива възторга си от скромния и несломим български войник в безсмъртното стихотворение. Демобилизиран е през 1918г. До 1924г. се занимава с активна журналистическа дейност. От 1936г. работи като счетоводител и преводач в българските легации в Брюксел и Париж. След 1944г. не се завръща в България. Умира в чужбина през 1954г.
Михаил Колев Шекерджиев е роден на 5 декември 1889г. в Габрово. Завършва Софийската духовна семинария с отличие през 1911г. Там изучава цигулка при Наумов и композиране при Добри Христов.
Става учител в Държавния институт за слепи деца, където минава целия му живот. Умира през 1958г
Позволявам си да кача марша и на един не по-малко славен полк,допринесъл за свободата на Родината…..
МАРШ НА
34-ти ПЕХОТЕН ТРОЯНСКИ ПОЛК
Оригинален текст на марша
Балкански чеда на славни деди,
Троянци сме славен полк!
С гърди гранит, с нечут полет,
Кат вихър носим се напред.
През урви, чуки и скали,
летим кат гордите орли.
Троянци ний сме славен полк
Показахме сред бой жесток
Без страх и трепет как се мре
Как бойна слава се бере.
Завета наш е увенчан,
С вечни лаври при Дойран,
Где хвърлихме се с огнен меч
Стихийно, вихрено на сеч.
Безстрашни, смели
В боя сме борци.
Безстрашни, смели сме борци,
Чела що кичат ни с веци,
Троянци ний сме с дух кален,
С дух юначен, несравнен.
Към наший дивен роден край,
Любов ни граници не знай.
За него ни сърцето бий,
За него с гордост мреме ний.
Троянци ний сме, ний сме славен полк,
При Борис, Кирил, Нерезов, Дойран
При Кристалин; бсред страшна сеч,
Как бойна слава се бере с „ура на нож”!.
С гърди гранит, с нечут полет,
кат вихър носим се напред и все напред.
Байдарица, Морава, Мечата-Стена,
Летим, кат гордите орли, летим напред.
При Кална, Ниш, Дервент, Свърлич,
Със вечни лаври при Дойран, Кала-тепе,
Где хвърлихме се с огнен меч,
Троянци вихрено на сеч, във кървав бой.
Към наший дивен, дивен роден край:
Охрид, Преспа, Гордий Шар, Пирин,
За Вардар, Дрин във люта бран,
За него с гордост мрем, ний за него мрем!
Така и не мога да намеря сегашния текст на БАЛКАНЦИ – МАРШ НА
34-ти ПЕХОТЕН ТРОЯНСКИ ПОЛК. Някой знае ли къде го има ???
Хора, за мен вие сте многа ценни, защото в сегашно време рядко се намира, някой да търси и издирва нашата история, а ние сме славен народ.
Как да изтегля Велик е нашия войник,като рингтон за GSM-а ми.Опитах няколко сайта и не става, и не става т.е. няма го този марш.
Велик славен но обезверен народ минаващ през много трудни години на преход. Българите сме били и по зле и сме се оправяли някак и сега ще се оправим. Но докато чакаме нашите политици да ни “ОПРАВЯТ” това няма да стане. Трябва да се събуди от дълбок сън БЪЛГАРСКИЯТ ЛЪВ който дреме в всеки един от нас и сами да започнем да променяме съдбата си.